НИ   ЛЪХ   НЕ   ДЪХВА   НАД   ПОЛЕНИ
       НИ  ЛЪХ  НЕ  ДЪХВА  НАД  ПОЛЕНИ,
НИ  ТРЕПВА  ЛИСТ  ПО  ДЪРВЕСАТА,

                   ЛАМА   САБАХТАНИ
       ТЕЖИ  МИ,  БОЖЕ,  КРЪСТЪТ  НА  ЖИВОТА . . .
ДУХА  МИ  СКРЪБ  ОБСАЖДА,  ГИНА  ВЕЧ . . .

                                    ПРИТЧА
       ИЗПРАВЕН  ГОРДО  ДО  ДЪРВОТО  НА  ЖИВОТА,
ЗА  ДА  ИЗМЕРИ  РЪСТА  СИ,  ТОЙ  ВИЖДА  ЧЕ  Е  КЪСНО  - 

                             КЪМ   ВИСИНИ
       С  ОКОВАНИ  КРИЛА  ДНЕС  ЗЕМЯТА  НИ  РАЖДА,
ОКОВАНИ  С  НЕВОЛЯ  И  ДЕЛНИЧНИ  ДНИ,

                    ДА   РАБОТИМ
       ПРИ  НАДЕЖДИТЕ,  ЩО  НАС  ОКРИЛЯТ
ПРИ  ТЕГЛАТА  ОТ  ПОГРАМА  ЛЮТ,

          РОДНА   СТРЯХА
       БЯЛА  СПРЕТНАТА  КЪЩУРКА.
ДВЕ  ЛИПИ  ОТПРЕД.

                    Я   КАЖИ   МИ
       Я  КАЖИ  МИ,  ОБЛАЧЕ  ЛЕ  БЯЛО,
ОТДЕ  ИДЕШ,  ДЕ  СИ  МИ  ЛЕТЯЛО?

            ОБИЧ   КЪМ   КНИГАТА
       НАЙ-НАПРЕД  ОТ  МАМА  АЗ  НАУЧИХ
ДА  ОБИЧАМ  БЪЛГАРСКАТА  КНИГА,

           КИРИЛ   И   МЕТОДИЙ
       ОТ  ОНИЯ  ДНИ,  КОГАТО  ВИЕ
СЪТВОРИХТЕ  СВЕТЛИНА  И  КНИГА,

                                          ДЯДО   И   РЯПА
ДЯДО  БЕЛОБРАДИ,  РЯПА  ВЗЕ  ДА  ВАДИ.  С  ДВЕ  РЪЦЕ  Я  ХВАЩА,  СИЛНО  СЕ  НАПЪВА,  ПЪШКА  И  ОПЪВА,  ТЯ  СЕ  НЕ  ПАКЛАЩА.
ДЯДО  БАБА  ВИКА.

                                           БАБА   И   ВНУЧЕ
ИМА  СИ  БАБА  ВНУЧЕНЦЕ.  МЪНИЧКО,  АЛА  ХИТРИЧКО.  ЯДАТ  МУ  СЕ  ЯБЪЛКИ.  НО  КОШНИЦАТА  ВИСОКО.
-  БАБО,  БИЛА  ЛИ  СИ  МЪНИЧКА?

                            ПРИКАЗКА
ПОД  ДЪЖДА,  КОЙТО  ЧУКА  НЕВИДИМ  В  ЛИСТАТА,
       ДВАМА  КРАЧИМ  БЕЗ  ПЪТ  И  САМИ.