КАТО  СЕ  ВГЛЕЖДАМ
КОГАТО  СЕ  ВГЛЕЖДАМ  АЗ  В  ПЪТЯ,  ЗАРИНАТ
     С  НАКАПАЛИТЕ,  РАЗПИЛЯНИ  ЛИСТА,

     ЕСЕН  В  БОЖЕНЦИ
           На  Андрей  Германов
      ПРЕДИ  ДА  ПРОШАРИ  СНЕГЪТ

         ТВОРЧЕСКА  МЪКА
В  ПРОСТРАНСТВОТО,  КОЕТО  НИ  ОБЗЕМА,
СВЕТЪТ  ИЗГЛЕЖДА  ПОМЪДРЯЛ  И  ТИХ:

                   РОБИНЗОН
СКАЛЪПИХ  САЛ  ОТ  СЛЯПА  БЕЗНАДЕЖДНОСТ.
       РАЗПЪНАХ  СЕ  -  В  СТИХИЯТА  ПЛАТНО,

              СКРИШНО  МЯСТО
ТРУДЕН  БЕ  ПЪТЯТ,  А  МЯСТОТО  -  СКРИШНО.
ДЪЛГО  КЪМ  НЕГО  ВЪРВЯХ  БЕЗ  ДА СПИРАМ.

                     БАЩА  МИ  Е  ЖИВ
     БАЩА  МИ  Е  ЖИВ  И  ВЪВ  ВЛАЖНАТА  ТЯГОСТНА  КЪЩА
ВСЕ  ОЩЕ  ПРОЗОРЦИТЕ  ТЪРСИ  СЪС  СКРИТА  НАДЕЖДА