СОНЕТИ  -  ОТ  № 51  ДО  № 100  -  ШЕКСПИР
СОНЕТ  № 51

                      ПОЛОНЕЗА
       ЗАЩО  ПРЕКЪСНА?  НЕЖНИТЕ  РЪЦЕ,
НАСЪН  ОТНЕТИ  НА  ПСИХЕЯ,

                 ДВАМА   В   НОЩТА
       БЯХА  МЛАДИ,  МНОГО  МЛАДИ  ОЩЕ
И  ДА  БЪДАТ  ДВАМАТА  САМИ.

                               ТЪГА
       КЪДЕ  ДА  ОТИДЕМ,  КЪДЕ  ДА  СЕ  СКРИЕМ
В  ТОЯ  ГРАД,  В  ТАЯ  ЛЯТНА  ЧАКАЛНЯ.

                                     МАРАНЯ
       С  ВЪЗРАСТТА,  ЗЕМЯТА  СТАВА  ВСЕ  ПО-ТВЪРДА,
НАСТРЪХВА  ГЪЛЪБЪТ.

                        ЛЮБОВ
       АЗ  СЪМ  ЖИВ  И  ДРАМАТИЧЕН  ВЪЗЕЛ,
В  КОЙТО  СА  ЗАПЛЕТЕНИ  ДОКРАЙ,

       ВЪЗХВАЛА   НА   МАЛКИТЕ   ЖЕНИ
       ЩЕ  ИСКАМ  ДА  СКЪСЯ  ВЪЗХВАЛАТА  СИ  ТУКА:
ЗАДОВОЛЯВАМ  СЕ  СЪС  КРАТКАТА  ПОУКА,

                                                  БЪРЗА   ПОМОЩ
ЗАДАВИЛ  СЕ  ПЕТЛЬО  С  БОБЕНО  ЗЪРНО.  КОКОШКАТА  ТИЧА  ВОДА  ДА  НАМЕРИ.  СТИГА  ДО  РЕКАТА.
-  РЕКИЧКЕ-СЕСТРИЧКЕ,  ДАЙ  МАЛКО  ВОДИЦА,  ЧЕ  ПЕТЛЬО  УМИРА!

       ДА   БЪДЕМ  ДРУГИ  КЪСНО  Е
       С  ЛИСИЧИ  СТЪПКИ  СЕ  ИЗНИЗВА  ВРЕМЕТО
ОТИВАТ  СИ  ГОДИНИТЕ,  БЕЛЕЕМ.

                                    САМОТНИЯТ   ЧОВЕК
       ТОЙ  ИМА  БЕЛЕГ  НА  ЧЕЛОТО  СИ  И  СЯДА  ВИНАГИ  НАКРАЯ.
ДОРИ  КОГАТО  Е  ВИСОК,  САМОТНИЯТ  ЧОВЕК  Е  МАЛЪК.

                         ТИ
       ПРОМЕНЛИВ  ДУХ.  И  СТРОГА  ВОЛЯ.
ТРЕВОЖЕН  ВИК.  И  ТИШИНА.

                   ПУСТИ   ПЛАЖОВЕ
       С  ДЪЛГИ  ПРЪСТИ  ЕСЕННИЯ  ВЯТЪР
ВДИГА  ШУМНО  -  ПРЕЗ  КОРЕМА  -  ДЮНИТЕ,