РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо някои хора, добре образовани и кръстени - християни, отпадат от християнството и се насочват към философията и научните теории, като на нещо уж по-истинско от християнството? По две главни причини; или поради съвсем повърхностно познаване на християнството, или заради греха. Повърхностното познаване на християнството отблъсква от него, а грехът бяга от Христа, както злосторник от съдията. Повърхностните и порочни християни, често са ставали тъй жестоки неприятели на християнството, както и езичниците. За повърхностните и порочните е удобно да се къпят в плитките вади на човешкото мислене, а не в опасните Христови дълбини. Защото, онези, които искрено следват Христа, Христос призовава все по-надълбоко и на по-дълбоко, както някога апостол Петър: Отплувай към дълбокото. Свети Марк Подвижник пише, че законът Божий се разбира според изпълнението на Божиите заповеди. „Незнанието принуждава ( човека ) да говори противоположното на онова, което е полезно, а дързостта умножава пороците“.

БЕСЕДА за пътуването с Христа в дълбочината

Отплувай към дълбокото ( Лк.5, 4 )

Така наредил Господ на Петър и на останалите апостоли, когато престанал да говори. Това означава, че Той първо поучава, а веднага след това призовава към дело. Същото важи и за нас; като научим нещо от Евангелието, трябва веднага да започнем да го изпълняваме. На Господа са мили учениците - изпълнители, а не просто учениците. Отплувай към дълбокото! Край брега, от плиткото, Господ говорил на народа, който е по-малко просветен в тайните на Божието Царство, а апостолите той призовава в дълбокото. В плитчината опасността е малка, ала и уловът е малък. В плитчината има змии, жаби и други дребни водни гадини - това е цялата опасност; в плитчината е само дребната риба - и това е целия улов. А в голямата дълбочина и опасността е голяма. Там са големите морски зверове и големите бури - това вече е опастност; но там са големите и хубави риби - в огромно количество - това се казва улов! О, посветени, Отплувай, значи,  към дълбокото!                                                                                                                            

 Отплувай към дълбокото тайнствено море на живота, но не потегляй с твоята ладия без Христа. Не! Защото не само, че можеш да прекараш цялата нощ на твоя живот без да уловиш нищо, както Петър се оплакал: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме – не само това, а може и нещо по-лошо да ти се случи, ако Христос не е в ладията. Може бури да те връхлетят и да те потопят в бездната, може и големите морски зверове да те погълнат. Бурите – това са твоите собствени страсти, о посветени, които неминуемо ще дойдат с тебе, ако се упътиш в дълбочината без Христа. Големите морски зверове са демоните, които за миг могат да те погубят, както за миг са погубили голямото двехилядно стадо свине.                Отидеш ли с Христос в дълбочината – не се плаши от нищо, но радостно и смело се приближи към Господа. Ще уловиш най-добър улов, и с него ще напълниш и двете ладии, и телесната и душевната. Ще уловиш най-добрия улов, о посветени, и без опасност ще излезеш на брега, на брега на Христовото Царство. Само не - никъде без Христа! Нито в плитчината, нито в дълбочината. В плитчината ще те тормозят и глад и много дребни гадини, а на дълбокото ще те сполети преголямо зло.

Ти Си нашия Кормчия, нашата Защита, нашето Пристанище, о всесилни Спасителю! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски