Постинг
15.11.2019 10:00 -
Жената в светлината на Библията
Автор: Цвете Куличева
СЛУЖЕНИЕТО НА ЖЕНАТА В ДОМА 2. Гостолюбието - част от служението на жената.
Гостолюбието и гостоприемството са част от нашето - предимно на жените, служение в дома. Божието Слово цени гостолюбието и то е показател за нашето духовно състояние, защото чрез него ние изявяваме нашата вяра на практика.
Бог очаква от всяка от нас да гледаме на гостолюбието като на част от нашето служение на Него. Гостолюбието не е само гостоприемство - да приемаш гости, но то е приемане на гости с любов, не по задължение, не да ни тежи, не да роптаем, ами с радост.
Гостолюбие не значи гостуване с приятели, с близки хора, с цел общение и приятно прекарване, в което няма нищо лошо. Ап. Павел пише на вярващите в Рим: „Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие“ (Римл. 12:13).
Тук става въпрос за две неща. Първо, да проявяваме гостолюбие към наши братя и сестри по вяра, към служителите на Божията нива. Второ, целта на гостолюбието е да ги подпомагаме в техните нужди; да споделяме с тях благата си, когато те са в нужда, а не когато на нас ние е удобно, но когато е необходимо.
Само към вярващите ли трябва да проявяваме гостолюбие? - Вярно е, че Божието Слово учи, че първо трябва да промисляме за домашните си и за своите по вяра (Гал. 6:10). В Стария завет се подчертава - „първо на юдеина, а после на езичника“, но Духът на Божието Слово е, че в благодеянията си не трябва да се ограничаваме само с нашите близки и братя по вяра, но към всички хора. Притчата за Добрия самарянин пояснява това. Господ Исус каза: „Огладнях и Ме нахранихте, ожаднях и Ме напоихте, странник бях и Ме приехте ...“ (Матей 25:35). На въпроса кога сме го видели и сме сторили всичко това, Исус отговоря: „Понеже сте направили това на едни от тия най-скромните Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40).
Гостолюбието е християнство на дело. А вяра без дела е мъртва. Когато ап. Павел прави характеристика на презвитера заедно с другите качества на характера му, два пъти споменава, че той трябва да бъде гостолюбив (1 Тим. 3:2; Тит 1:8). Авторът на Посланието към евреите в 13:2 пише: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели“. Как? По какъв начин ще приемем ангели? Лот прие двама мъже, без да знае, че бяха ангели (Битие 19:1, 16). Какви са ангелите? - Те са Божии пратеници, Божии служители. „Не са ли всички те служебни духове, изпращани да слугуват на тези, които ще наследят спасение?“ (Евр. 1:14). А какви са християните? - Те също са посланици и служители на Бога. Така че чрез служението на нашите братя по вяра ние служим на ангели. Това е и чест, и привилегия, с които сме удостоени - да бъдем съучастници в това велико служение!
Гостолюбието е споделяне на всичко, което имаме с тези, които се нуждаят.
Една вдовица от нашата църква сподели как една жена от църквата един следобед я поканила в дома си. Слушали духовна музика, гледали снимки, пуснали духовен филм, разговаряли. Тя проявила гостолюбие като време и на място. Това, което тази жена имала, тя го споделила с вдовицата, като така намалила самотата ѝ. Нещо,от което тя най-много се нуждаела в момента.
Ап. Петър съветва: „Бъдете гостолюбиви един към друг без роптание“ (1 Петър 4:9). С други думи, когато споделяме благата си с някого в нужда, да не ни тежи, но да помагаме с радост, от сърце, с любов. Нека помним, че всичко, което имаме е дар от Бога. Той ни е дал сили и здраве, за да можем да се трудим. Той е благословил труда ни и ние сме само управители, настойници на Божиите благословения. Затова, нека с радост споделяме това, което Бог ни е дал! Ап. Павел пише на две места: „Да не ви дотяга да вършите добро“ (Гал. 6:9; 2 Сол. 3:13).
Когато говори за своето благовестие, ап. Павел казва: „Ако върша това доброволно, имам награда; но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество“ (1 Кор. 9:17).
Така че и ние, ако не проявяваме гостолюбие с радост, любов и съчувствие, а по задължение, няма да получим награда за това. Като жени ние сме тези, които всъщност на практика осъществяват гостолюбието. То съдържа част от нашите всекидневни задължения в домовете ни.
Затова нека гостолюбието бъде част от нашето служение на Бога. Много пъти ще трябва да сме гостолюбиви, когато имаме други планове; когато сме заети и уморени; когато домът ни не е разтребен. Но гостолюбието има смисъл, когато откликнем в момент, когато другия има нужда, а не тогава, когато на нас ние е удобно. Тогава то е служение. За да можем винаги да проявяваме истинско гостолюбие с радост, от сърце, трябва да прибавим това качество към своя християснки характер.
Когато проявяваме гостолюбие със съзнанието, че служим на Бога, тогава не само няма да ни тежи, но ще бъдем радостни, удовлетворени и благословени, защото, „който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Кор. 9:6).
Ап. Павел пише: „Извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но чрез многото благодарения се излива и пред Бога“ (2 Кор. 9:12).
Той подчертава важността на гостолюбието на жените, когато прави характеристика на истинската вдовица. „Известна с добрите си дела, ако е приемала странници, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело“ (1 Тим. 5:10).
Гостоприемството изисква време и труд. За да посрещнем гости, ние трябва да приготвим храна, да перем чаршафи, да почистваме стаите. Но ще повтроя нещо, което преди това казах, че на небето ще има награда за този труд, защото това е служение в името на Бога.
(следва)
СЛУЖЕНИЕТО НА ЖЕНАТА В ДОМА 2. Гостолюбието - част от служението на жената.
Гостолюбието и гостоприемството са част от нашето - предимно на жените, служение в дома. Божието Слово цени гостолюбието и то е показател за нашето духовно състояние, защото чрез него ние изявяваме нашата вяра на практика.
Бог очаква от всяка от нас да гледаме на гостолюбието като на част от нашето служение на Него. Гостолюбието не е само гостоприемство - да приемаш гости, но то е приемане на гости с любов, не по задължение, не да ни тежи, не да роптаем, ами с радост.
Гостолюбие не значи гостуване с приятели, с близки хора, с цел общение и приятно прекарване, в което няма нищо лошо. Ап. Павел пише на вярващите в Рим: „Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие“ (Римл. 12:13).
Тук става въпрос за две неща. Първо, да проявяваме гостолюбие към наши братя и сестри по вяра, към служителите на Божията нива. Второ, целта на гостолюбието е да ги подпомагаме в техните нужди; да споделяме с тях благата си, когато те са в нужда, а не когато на нас ние е удобно, но когато е необходимо.
Само към вярващите ли трябва да проявяваме гостолюбие? - Вярно е, че Божието Слово учи, че първо трябва да промисляме за домашните си и за своите по вяра (Гал. 6:10). В Стария завет се подчертава - „първо на юдеина, а после на езичника“, но Духът на Божието Слово е, че в благодеянията си не трябва да се ограничаваме само с нашите близки и братя по вяра, но към всички хора. Притчата за Добрия самарянин пояснява това. Господ Исус каза: „Огладнях и Ме нахранихте, ожаднях и Ме напоихте, странник бях и Ме приехте ...“ (Матей 25:35). На въпроса кога сме го видели и сме сторили всичко това, Исус отговоря: „Понеже сте направили това на едни от тия най-скромните Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40).
Гостолюбието е християнство на дело. А вяра без дела е мъртва. Когато ап. Павел прави характеристика на презвитера заедно с другите качества на характера му, два пъти споменава, че той трябва да бъде гостолюбив (1 Тим. 3:2; Тит 1:8). Авторът на Посланието към евреите в 13:2 пише: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели“. Как? По какъв начин ще приемем ангели? Лот прие двама мъже, без да знае, че бяха ангели (Битие 19:1, 16). Какви са ангелите? - Те са Божии пратеници, Божии служители. „Не са ли всички те служебни духове, изпращани да слугуват на тези, които ще наследят спасение?“ (Евр. 1:14). А какви са християните? - Те също са посланици и служители на Бога. Така че чрез служението на нашите братя по вяра ние служим на ангели. Това е и чест, и привилегия, с които сме удостоени - да бъдем съучастници в това велико служение!
Гостолюбието е споделяне на всичко, което имаме с тези, които се нуждаят.
Една вдовица от нашата църква сподели как една жена от църквата един следобед я поканила в дома си. Слушали духовна музика, гледали снимки, пуснали духовен филм, разговаряли. Тя проявила гостолюбие като време и на място. Това, което тази жена имала, тя го споделила с вдовицата, като така намалила самотата ѝ. Нещо,от което тя най-много се нуждаела в момента.
Ап. Петър съветва: „Бъдете гостолюбиви един към друг без роптание“ (1 Петър 4:9). С други думи, когато споделяме благата си с някого в нужда, да не ни тежи, но да помагаме с радост, от сърце, с любов. Нека помним, че всичко, което имаме е дар от Бога. Той ни е дал сили и здраве, за да можем да се трудим. Той е благословил труда ни и ние сме само управители, настойници на Божиите благословения. Затова, нека с радост споделяме това, което Бог ни е дал! Ап. Павел пише на две места: „Да не ви дотяга да вършите добро“ (Гал. 6:9; 2 Сол. 3:13).
Когато говори за своето благовестие, ап. Павел казва: „Ако върша това доброволно, имам награда; но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество“ (1 Кор. 9:17).
Така че и ние, ако не проявяваме гостолюбие с радост, любов и съчувствие, а по задължение, няма да получим награда за това. Като жени ние сме тези, които всъщност на практика осъществяват гостолюбието. То съдържа част от нашите всекидневни задължения в домовете ни.
Затова нека гостолюбието бъде част от нашето служение на Бога. Много пъти ще трябва да сме гостолюбиви, когато имаме други планове; когато сме заети и уморени; когато домът ни не е разтребен. Но гостолюбието има смисъл, когато откликнем в момент, когато другия има нужда, а не тогава, когато на нас ние е удобно. Тогава то е служение. За да можем винаги да проявяваме истинско гостолюбие с радост, от сърце, трябва да прибавим това качество към своя християснки характер.
Когато проявяваме гостолюбие със съзнанието, че служим на Бога, тогава не само няма да ни тежи, но ще бъдем радостни, удовлетворени и благословени, защото, „който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Кор. 9:6).
Ап. Павел пише: „Извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но чрез многото благодарения се излива и пред Бога“ (2 Кор. 9:12).
Той подчертава важността на гостолюбието на жените, когато прави характеристика на истинската вдовица. „Известна с добрите си дела, ако е приемала странници, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело“ (1 Тим. 5:10).
Гостоприемството изисква време и труд. За да посрещнем гости, ние трябва да приготвим храна, да перем чаршафи, да почистваме стаите. Но ще повтроя нещо, което преди това казах, че на небето ще има награда за този труд, защото това е служение в името на Бога.
(следва)
Няма коментари
