Във връзка с природните катаклизми, случили се напоследък в различни части на Земята - пожарите в Австралия, изригването на вулкан във Филипините, земетресението в Турция - е хубаво да си припомним какво е казал по темата Рудолф Щайнер (срв. също и поста от 25. декември 2018 в този блог).  

Из лекция, изнесена на 17. януари 1909 в Пфорцхайм (CC 108 „ Отговор на мировите и жизнените въпроси чрез антропософията”):

Ако погледнем назад към времето, в което човекът все още е бил духовно същество и твърдите елементи не са били кристализирали, ще видим, че тогава между природните сили и човечеството не е царяло днешното разделение. В онази епоха, когато Земята още е била проникната от водния елемент, те са били в много по-голяма близост. Когато Земята е била по-мека, а човекът по-духовен, отколкото е днес, неговото мислене и чувства са оказвали влияние върху природните сили. Ако погледнем към времето преди Атлантида, ще установим следното: Тъй като човешката воля станала зла, тя започнала да упражнява съвсем конкретно влияние върху огъня и в един момент голяма част от Земята загинала, тъй като поради Луциферовото влияние, на което иначе човекът дължи своята свобода и самостоятелност, хората развили зли инстинкти. Значи това, което наричаме природни сили, в атлантската епоха било свързано с чувствата на хората. След като хората, тъй да се каже, станали самостоятелни заради влиянието на Луцифер, на тях им била отнета възможността да въздействат върху природните сили чрез своята воля. Постепенно човекът бил лишен от влияние върху природните сили. Забулването на духовния свят за човешкия взор върви успоредно с влиянието на Ариман. Ако човекът все още можеше да вижда духовния свят, той щеше да е способен да въздейства на природните сили. На отделния човек тази възможност е била отнета, но не и на човечеството като цяло.  

Отделният човек и днес наистина има много малко пряко влияние върху природните сили, затова пък такова има човечеството като цяло и ако го поставим пред погледа си, ще видим, че наред с кармата на отделния човек съществува и карма на цялата Земя, на целокупното човечество на Земята. Това е последица от факта, че веднъж е имало луциферично и веднъж ариманично влияние. Защото съществото, което наричаме Ариман, се намира в тайнствена връзка с огнените стихии на Земята, които са се отдръпнали от непосредственото влияние на отделния човек. Тези огнени стихии са жизнен елемент на ариманичните духове и чрез влиянието на Ариман цялостната карма на човешкия род е свързана по определен начин с кармата на Ариман. Когато в човешкото развитие навлязат определени душевни убеждения и събития, тогава отново се проявява връзката между хората и Ариман и това, което човекът някога сам е владеел - въздействието върху природните събития - днес става чрез Ариман и неговите духовни събратя. Винаги, когато Ариман се помръдне, това ни говори не друго, а именно че в историята на човечеството раздвижването му е било предхождано от нещо, което е привлякло Ариман, което го е накарало да буйства и беснее. В душите на хората става нещо, например една голяма част от тях са подвластни на материализма. Това води до там, че Ариман може да се размърда в своя елемент, може да има свой жизнен елемент, защото той предпочита хората да са материалисти, а не да станат одухотворени. Ариман събужда бури, изригвания на вулкани и земетресения. Тук пак имаме нещо, в което виждаме как природата и духът са свързани. Нищо не се случва на Земята, което да няма връзка с духа. С добрите и злите си дела нашата душа е свързана със случващото се на Земята. Когато наказвайки ни, Земята бушува в земетресения, не бива да казваме, че това зависи от кармата на отделните хора, то е карма на целокупното човечество. Всеки може да се вслуша в сърцето си и да каже: това е и моя лична карма, тук отделният човек трябваше да загине, защото именно на това място се отвори вентилът на Земята. В бъдеще той ще бъде овъзмезден.   

Човекът с материалистичен мироглед ще каже, че това е суеверие, но той не знае колко детински говори. Както цветето не расте без духовна почва, без да е израз на дух и душа, така няма и земетресение или избухване на вулкан без духовна почва, без духовна причина. Както казах, по отношение на кармата това важи за целия човешки живот.