Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2017 21:15 - ЧАСТ ОТ ЗАВЪРШЕН РОМАН
Автор: tikovpisane Категория: Хоби   
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 - Бил, братко- възможно най-лицемерно-медено започна той- На какво дължа честта да ме посетиш по това време?

 С огромно усилие на волята Бил потисна желанието си да му разбие мръсната муцуна на мига. Дишайки учестено, той каза с възможно най-сериозния и суров глас:

- Трябва да поговорим, Доналд.

- Да поговорим ли?- още по-лицемерно отвърна той- Че за какво по това време?

 Бил захапа юмрука си, след което изстреля гневно:

- Много добре знаеш!

 Мазната усмивка бавно изчезна от лицето на негъра. Изражението му отново стана сериозно. Интонацията с която му отговори вече загатваше, че чудовището може и да се разбуди съвсем скоро.

- Не, Били, не знам- невинно каза той- Бил, братко...

- Не съм ти никакъв брат, Доналд!- изкрещя той.

  Гангстерът не отговори веднага. А когато продължи, го направи така сякаш Бил не го е прекъснал.

- Бил, братко, би ли ми обяснил за какво говориш? В пълно неведение съм и ако продължаваш така ще се наложи да повикам момчетата да те изгонят.

 Гневът заля изцяло Бил, но той го потисна. Копелето искаше да му каже, да го обвини.

Е, нямаше проблем. Планът и без това май отиваше по дяволите.

- Знаеш за какво говоря, негоднико! За това, че УБИ брат ми и родителите ми!

 При тези думи първоначално на лицето на гангстера се появи огромна и изкуствена изненада. Изражението му бе такова сякаш е най-невинния човек на света, когото са обвинили несправедливо. Това трая няколко секунди, после лицето му започна да се преобразява . Той започваше да се превръща в това, което в действителност бе- дете на дявола.

 - Доста грубо от твоя страна, Бил- каза той- Да ме обвиняваш в неща, които не съм извършил. Много грубо и невъзпитано, Били. И много грешно.

Бил едвам се сдържаше да не направи знака. Удържа се и процеди през зъби.

- Аз казвам само истината, боклук такъв. За разлика от теб.

- Съветвам те да внимаваш с тона. Имаш ли някакви доказателства, че аз съм направил нещата в които ме обвиняваш?

 Желанието му да убие гадното копеле взе своя връх, но той го пребори със сетни усилия на волята. Щеше да сбърка. В крайна сметка не бе дошъл за това, колкото и да му се искаше да го направи. Той просто искаше на всичко да се сложи край.

- Не, нямам.- бавно отвърна той- Но знам, че си ти.

 Доналд смукна от пурата и издуха облак дим в лицето му.

- Не, не съм аз, но ти явно си решил, че не е тъй. И сега какво? Дошъл си да ме убиеш ли?

Затова ли си дошъл, Били? Много глупаво от твоя страна, ако е тъй- презрително завърши Доналд.

- Не, не съм дошъл за това. Дошъл съм да те помоля за нещо.- Предпазливо рече Бил.

- Изумяваш ме, човече- заинтригувано каза чернокожият гангстер- Какво ли би могъл да искаш от мен? Особено след като мислиш, че съм убил близките ти.

 Бил го погледна строго и каза неумолимо:

- Искам да спреш. Затова дойдох тук. Достатъчно кръв проля, да знам, че убих брат ти, но пак казвам- не съм го искал. Те дойдоха да ни вземат парите, ние само защитихме и тях, и себе си. Мисля, че отмъщението ти беше повече от достатъчно.

 Доналд се усмихна приятелски, но само Бил и още няколко човека знаеха какво се крие зад тази усмивка.

- Бил- каза той- Ти наистина си луд. Аз ти простих за това, не помниш ли? Когато идвах у вас и ти простих? Как може да си го забравил?- ехидно завърши той.

 - Да- каза Бил- Усетих прошката ти. Но тя ме прати в ада. Каква е тази прошка, която убива човека, вместо да го изправя?

 Доналд хвърли пурата си на земята и я стъпка с крак.

- Добре- каза той- Продължаваш да си твърдиш своето. Обиди ме вече няколко пъти. Да-

дох ти възможност, но ти я пропусна. Сега ще ти предложа нещо- шанс да получиш измисленото си възмездие, а аз да те накажа затова, че ме обиди. Двубой. Между мен и теб. Тук, на двора. Боят ще е до смърт. Харесва ли ти това, а?

 Бил не вярваше на ушите си. Какъв подарък само му поднасяше тази чернилка. Разбира се, той го направи защото не вярваше Бил да му се опъне, само че той не знаеше, че Бил беше ходил да тренира бокс, всеки път когато бе свободен и всеки път си представяше, че опонентите му са Доналд. Поради тази причина насмалко не уби няколко от тях. И сега тази отрепка му предоставяше нещо, за което Бил бе жадувал дълго време- да му размаже физиономията. Благодаря ти, негоднико, мислеше той. Няма как да искам нещо по-добро от това.

- Приемам предизвикателството ти- каза той.

 Доналд се разсмя- отвратителен, лукав смях. След което махна сакото си.

- Умно момче си ти, Били. Хайде, нападай. С цялата си сила.

 Като послушно куче, Бил замахна към лицето му, но Доналд ловко избегна удара. А тъй като засилката на Бил бе голяма и след като не улучи противника си, спъна се и  падна на земята. Моментално получи ритник в корема. Преви се на две, шутът му изкара въздуха и той се завъртя на тревата като ранено животно. В този миг се сети за Бъч и Бъд, които сигурно наблюдаваха случващото се. Дано не направят някоя глупост, докато гледат това, мислеше той. Дано не се опитат да го застрелят, докато се биеха. Дано не го лишат от възможността сам да се справи с него. Доналд обикаляше спокойно около него в очакване да се изправи.

- Хайде, ставай де- подигравателно му каза той- Ако бях наистина гадно копеле, за каквото ме представяте, щях да те ритам докато пукнеш. Но не, виждаш ли- чакам те да imageimage   се възстановиш , давам ти шанс. Играя честно.

 След като Бил се изправи и вече се чувстваше по-добре, Доналд му каза:

- Така, нападни ме пак.

 Бил отново посегна да го удари, отново не го уцели, но за разлика от първия път , получи шамар с лявата ръка от Доналд и силен шут в краката. Пак бе на тревата, само че този път Доналд очакваше Бил да се възстановява около минута, и затова се обърна и не видя, че Бил от хоризонталното положение в което бе, замахна с десния си крак и спъна Доналд, който се просна на тревата. Този път нямаше време за възстановяване и губене на време, не трябваше да го изпуска. Скочи бързо на крака и тъкмо когато Доналд тръгна да се вдига от земята, бе върнат обратно от мощния юмрук на Бил. Ударът срещна централно лицето му, вследствие на което носът му стана кървава каша. За миг всичко пред очите му се замъгли. Бил се възползва от това преимущество. Докато негърът се въргаляше по тревата, Бил го ритна бързо два пъти- един път в стомаха, втория път в главата. Доналд изпищя от болка. Бил прецени, че в момента гангстерът няма да се свести за известно време и му достави огромно удоволствие да го гледа как пълзи като помияр по тревата. Лазейки той изфъфли през разбитите си зъби:

- Аз не те напааах така. Даох ти анс.

Отговори му мощният глас на някакъв бог на отмъщението:

- Аз няма да направя тази грешка.

 И в този миг, Бил се сети- за убитите си брат, както и баща и майка. Представи си мъртвите им тела, за миг дори си представи труповете на Карън и децата. И тогава бе обладан от някаква свръхестествена ярост, силните му ръце се изстреляха като мълния към лазещия по корем Доналд, обърнаха го по гръб и започнаха да го налагат с все сила по лицето. Една след друга се редуваха лявата и дясната ръка, отново и отново, пак и пак. Демонът в него пируваше с пълна сила. Жаждата му за кръв ставаше все по-голяма и по-голяма, колкото повече почервеняваха ръцете му.

- Мамка ти, копелдак- ревеше с цяло гърло той- Шибан нещастник. Това е за всичко, което ми причини. Умри, умри, умри...

 Безкрайната свирепост и жестокост с която го налагаше, със сигурност щеше да причини смъртта на мафиота след няколко минути. Но Бил бе забравил, че Доналд е много хитър и лукав човек, а от такъв човек не можеш да очакваш да играе по правилата. Готвейки се да нанесе поредния удар, експлозия гръмна в тила на Бил, блесна светлинка, и светът изчезна за него. Той бе припаднал.



Тагове:   роман,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tikovpisane
Категория: Хоби
Прочетен: 704579
Постинги: 291
Коментари: 977
Гласове: 718
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031