Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
01.05.2018 00:16 -
Чудо
Автор: didige
Категория: Хоби
Прочетен: 1311 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2019 17:37
Прочетен: 1311 Коментари: 2 Гласове:
15
Последна промяна: 07.06.2019 17:37
През спомени долита времето
забравени са днес, уви.
Завързани стрелките в стремето
на мъки, трудности , беди.
Един живот навярно тук не стига,
за да разберем кое е правилно,
какво ни взима и как изгубваме се в плен.
Задаваме си пак въпроси какви са нашите мечти.
Политаме или отново боси изкачваме скали
и всеки остър ръб отново ни пронизва,
прерязва ни на две.
Очите вперени нагоре , сълзи на топлото сърце.
Забравяме какво сме търсили,
всеки ден е важен и напред
с ново утро и надежди, нови цели за успех.
Калява се човека от угрозата в играта на властта
или надмощието от изгодата на похот и лъжа.
Силите ни като по чудо възвръщат се от спомен мил,
от красотата на природата в душата съхранил.
Миговете нежност, милите слова,
едно красиво цвете припомня ми съня.
Как то израства от земята жадуващо за светлина
и в градината богата блести от чистота.
Росата бързичко отпива,
поглъща всеки слънчев лъч.
Усмихва се тогава и прегръща
отново капчиците влюбен дъжд.
забравени са днес, уви.
Завързани стрелките в стремето
на мъки, трудности , беди.
Един живот навярно тук не стига,
за да разберем кое е правилно,
какво ни взима и как изгубваме се в плен.
Задаваме си пак въпроси какви са нашите мечти.
Политаме или отново боси изкачваме скали
и всеки остър ръб отново ни пронизва,
прерязва ни на две.
Очите вперени нагоре , сълзи на топлото сърце.
Забравяме какво сме търсили,
всеки ден е важен и напред
с ново утро и надежди, нови цели за успех.
Калява се човека от угрозата в играта на властта
или надмощието от изгодата на похот и лъжа.
Силите ни като по чудо възвръщат се от спомен мил,
от красотата на природата в душата съхранил.
Миговете нежност, милите слова,
едно красиво цвете припомня ми съня.
Как то израства от земята жадуващо за светлина
и в градината богата блести от чистота.
Росата бързичко отпива,
поглъща всеки слънчев лъч.
Усмихва се тогава и прегръща
отново капчиците влюбен дъжд.
Да, неволите ни правят най вече живи, но не те ни правят чак толкова силни, както в цитата, а реабилитираните ни спомени за лошото, а останалите за красивото да съхраним, че да продължим да го търсим с усмивка и надежда в бъдещето си...
цитирайlexparsy написа:
Да, неволите ни правят най вече живи, но не те ни правят чак толкова силни, както в цитата, а реабилитираните ни спомени за лошото, а останалите за красивото да съхраним, че да продължим да го търсим с усмивка и надежда в бъдещето си...
Разбира се.
Усмивката е задължителна.
Когато сърцето се усмихва няма начин да не си личи.
Когато с благата усмивка те докоснат
живота става по- добър, нали.
Когато и усещаш красотата
тя ще бъде твоя дом.
Заедно с добротата
компас по пътя ти и тих подслон.
В живота има неудачи,
но важното е да вървим.
Когато падаме да се изправим,
смирено да благодарим.
От грешките се учим.:)