Не съм любител на съвременната поезия: щом рекламирани имена не издържат проверка за искреност, за спонтанно и непресторено чувство, което е основнят белег за истинската поезия, човек губи кураж да търси нещо стойностно сред огромното изобилие от автори. Отблъсква ме усещането за стъкменост, вторичност, озъртане на кого трабва да заприличаш, за да те харесат "законодателите" от онзи лагер, от който може да се очаква поощрение, покровителство. Със съответните парични потоци и наградни удостоявания, разбира се.  ...В последните дни на своите правомощия служебното правителство на Огнян Герджиков определи пожизнени месечни помощи за петнайсет лица. Сред тях бе и Андрей Андреев - поет и преводач. Към неговото удостояване съм особено чувствителен, тъй като в печатния орган на казионния писателски съюз "Словото днес" той обяви, че съм "опасен за здравето": как така съм посмял да настоявам да бъде спазено уговореното хоноруване на поместената в списанието на Иван Гранитски "Везни" моя студия "Новото чорбаджийство в литературата". Не бях чел творения на А. Андреев, но доколкото в близо четиримесечното си пребиваване в Челябинск разполагам с много свободно време, реших да анализирам негово - по всичко личи - програмно стихотворение, поместено в списание "Пламък":  

ДОМ

Тази нощ не посмях да заплача
и не плюх, и напред не отминах,
сам стоях, мълчалив като здрача
над самотна безводна пустиня.

А когато видях разрушени
и врати,и стени, и дувари,
не проклех, ала смъртно ранени
бяха в мен и човекът, и звяра.  

И погледнах беззлобно нагоре
към небето враждебно и тихо,
нито Бог, нито дявол, ни хора ­
само вълци в полето завиха.  

Само студ се разнесе над мене
и с ятата от врани кресливи
към смълчаната празна вселена
гласове се подгониха диво.  

И стоях ­ мълчалив като здрача,
без да зная къде да се скрия:
ни човек, за да мога да плача,
нито звяр ­ за да мога да вия.

Защо обикновено лирическият герой в нощна доба ридае и "плюе"? И по каква причина ще смятаме като особено обстоятелство неговото внезапно нежелание както да плаче, така и да "плюе"? Ще речете, че сигурно е възниквала някаква причина да се смири. Но откъде ще да иде тази "беззлобност", след като свидният дом е разрушен. Дали защото самият автор е претърпял поражение и като звяр, и като човек? А може би е примъкната недопустимо механична стилизация с озъртане към Ботевото съчетание "звяр и природа"? От грачещия гарван в елегията на гения за обесването на Левски виждаме лека "трансформация" до "врани кресливи", а вместо "псета и вълци вият в полята" тук четем само за вълчи вой в полето. Не е пропусната вселената, като всичко било смълчано, мълчаливо. В същото това време обаче представената картина се оглася от: вой (на вълци), крясъци (от много ята врани) и просто от гласове (които диво(!) са се "подгонили"). В сравнително краткото стихотворение са странни несъответствията, че небето е хем тихо, хем е враждебно. Може би заради избирателно разнеслия се тъкмо над потърпевшия студ! Или тази избирателност е от личния душевен хлад, към която метафорика небесната температура ни най-малко не се съотнася?! Читателят недоумява нима всяка пустиня не е и самотна и безводна? Защо е потрябвало многословно да се уточняват общоизвестни свойства? Просто за да има на какво да бъде уподобен мълчаливият здрач? Хич не изглежда убедително...  

... И ето, че за този щедро субсидиран от хазната поет в Интернет се изчитат гръмки апологии - допълнителен белег за това колко разпространено е екзалтираното, но безпочвено прехвалване. Дали понеже и алилуйчиците очакват да получат порция хвалебно отблагодаряване, или просто по инерция, но са съчинени следните елейни слова:
„Андрей Андреев е най-благородният, най-честният и най-чистият човек, когото аз познавам в живота. Не един от, а най. И е великолепен световен поет. Не само български. И класик на българската поезия. Това безспорно ще бъде признато след някое и друго десетилетие. Сигурен съм“, каза по време на литературната вечер поетът и преводач от български на руски език Александър Руденко.
„Андрей Андреев е творец от национално значение – едно голямо име и като поет, и като преводач. Надявам се чисто човешки повече хора да са съпричастни към желанието на видинчани да му помогнат отново да е пълноценен“, добавя и Тодор Младенов от видинската библиотека „Михалаки Георгиев“. „Андрей е човек за обичане, за прегръщане – заяви поетесата Надя Попова. – Поет, лишен от всякаква суета. Много взискателен към себе си. Той пише своите стихове и ги оглежда с месеци".
-----
...Анализът на "Дом" ни показва: макар за написването, а после и за оглеждането на онова, което се е получило, да са употребени многомесечни усилия, за тях не можем да намерим достатъчно оправдание в нечие прегръщане и обичане. Подобни ласки не са убедителни, за да се признаят нечии поетически прозрения, Уви!