Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2018 11:21 - Да се влюбиш във вещица/откъс от романа/
Автор: einfach Категория: Изкуство   
Прочетен: 1553 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                    В  дъжда. 

Изтичаха по алеята към къщата под затихващия дъжд. Тя бързаше пред него, за да отключи, а дългите ѝ влажни коси се стелеха като водопад по раменете и гърба ѝ. Дължината им ден след ден продължаваше да го изненадва. С гъвкавата си пъргава походка му напомняше на дива котка. Тя превъртя ключа и двамата се шмугнаха на сухо вътре в къщата. Алекс чуваше всеки удар на сърцето си, като през усилвател. И виновникът за това не беше тичането в дъжда. Сърцето му се блъскаше така силно в гърдите, заради красивата жена до него. Още усещаше сладката тежест на главата ѝ върху рамото си.
— Ще се преоблека! – изчурулика тя, докато с една ръка сваляше мокрите си сандали.
В следващия миг вече тичаше нагоре по стълбите. Той я проследи с пламнал поглед, докато девойката се скри в стаята и след това тръгна към своята с натежали крачки. Сладка непозната болка прониза сърцето му.
Като влезе в стаята си, се облегна на вратата и затвори очи. Усети, че трепери. Докато изчакваше да мине замайването, се заслуша в шумовете от съседната стая. Всеки звук има собствен език и ако човек умее да слуша, може да види неща, скрити в момента от очите му. Изведнъж стената между двете стаи сякаш стана прозрачна и Алекс видя как мокрите ѝ дрехи падат на пода и как гъвкавото ѝ младо тяло остана загърнато само с воала на невероятните ѝ коси. Проследи как отваря гардероба и преравя закачалките. Изважда дълга зелена рокля, която плъзгайки се по тялото ѝ заспива на него. Забръмча сешоар. Отне ѝ доста време да изсуши и среше дългите си коси. Цветът им постепенно пълзеше от тъмно червен до огнен. Прибра сешоара в кутията, а нея в шкафа. Отвори вратата и леките ѝ стъпки се спуснаха по стълбите. Чак сега той отвори очи. Стената отново беше придобила плътност. Побърза да се преоблече и да слезе при нея. Нямаше търпение отново да попие присъствието ѝ. Сякаш невидима нишка го притегляше неудържимо към червенокоската. При всяко
отдалечаване тя се опъваше и резонираше дълбоко в сърцето му.
Когато слезе, тя вече подреждаше масата за вечеря. Стана му приятно. Беше готвила за него. Вероятно и той присъстваше в мислите ѝ, така както неговите непрестанно летяха към нея. Алекс я погледна, като че за първи път я вижда. Тя улови погледа му, моментално го разчете и се смути.
Дъждът отново засили своя ритъм. Шумът му се сгъсти и обгърна къщата от всички страни. Хранеха се мълчаливо на дантелената бяла маса до открехнатия прозорец и попиваха влизащата през него свежест. Песента на дъжда разказваше за илюзията, превърнала се в реалност и реалността претопила се в илюзия. В нея приказките оживяваха и тайнствени митични същества се преселваха в нашия свят. Маргарет, в тъмно зелената си рокля, с разкроени ръкави и деколте, обрамчено със ситни къдри, приличаше на царкиня от древна приказка. Алекс усещаше как се влюбва до полуда в нея. Копнежът му по младата жена се усилваше с всяка минута. Започна да губи апетит. Единственото, което жадуваше в момента, беше да я вземе в прегръдките си и да я притисне толкова силно до себе си, че да я почувства с цялото си същество. Не беше обичал никога така. Всъщност, като се връщаше в спомените си, започваше да се съмнява, че изобщо е имал представа какво е любовта. Сега разбра за какво пишеха в книгите и какво възпяваха поетите. В образа на любимата му се отразяваше целият свят. И любовта му преливаше към целия Универс, защото тя бе част от него, както и той бе част от нея. Усещаше душата ѝ преплетена в неговата още преди да се докоснат истински.
— Не ти ли харесва? – тихо попита тя.
Гласът ѝ го изтръгна от мислите му.
— Напротив! Много е вкусно! Явно съм се преуморил и не ми е добре... – опита се да се измъкне той, но не беше сигурен дали му повярва.
— Да ти направя ли чай? – гласът ѝ прозвуча с нежна загриженост.
Той бързо се съгласи, опитвайки се да отклони вниманието ѝ от истинската причина за състоянието си.
— Благодаря ти! С удоволствие, но първо си довърши вечерята.
Тя сякаш не чу последните му думи, стана от масата и само след секунди вече слагаше водата за чая на котлона. Докато чакаше да заври, тя сръчно извади няколко буркана от шкафа, всеки от тях прилежно надписан.
— Сигурно е от дъжда. Ще ти приготвя една отвара, която бързо ще те вдигне на крака. Ето имам всичко необходимо: мащерка, риган, бял оман, звъника, иглика, подбел и любимата ми мента. Алекс едва успя да дочака чая. Сърцето му се късаше, докато я гледаше с каква любов му го приготвя.
Сега, когато прозря силата на чувствата си към нея, му трябваше малко време, за да се съвземе и да помисли какво ще прави по-нататък. Искаше възможно най-скоро да остане сам, за да осъзнае случилото си. Той
взе димящата чаша, благодари ѝ и се скри в стаята си:
— Изпивам чая и си лягам. Утре трябва да съм по-добре!
— Убедена съм в това! – усмихна му се червенокоската и го изпрати с тъжен поглед.
А Алекс Раев, шефът на Агенцията по Контрола, който смяташе, че нищо на този свят не може да го притесни, се смути от едно момиче. Почувства се като шестнайсет годишен влюбен хлапак.



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: einfach
Категория: Изкуство
Прочетен: 63307
Постинги: 39
Коментари: 19
Гласове: 109
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031