Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК

                                  ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК

                                   ( РАЗКАЗ ОТ ЕДНО ДЕТЕ)

ОТ БАТАК СЪМ, ЧИЧО. ЗНАЕШ ЛИ БАТАК?
ХЕ, ТАМ ЗАД ГОРИТЕ... МНОГО Е ДАЛЕЧЕ,
НЯМАМ ТАТКО, МАЙКА: АЗИ СЪМ СИРАК,
И ТРЕПЕРЯ МАЛКО, ЗИМА ДОЙДЕ ВЕЧЕ.
ТИ "БАТАК" НЕ СИ ЧУЛ, А АЗ СЪМ ОТТАМ:
ПОМНЯ ГО КЛАНЕТО И СТРАШНОТО ВРЕМЕ.
БЯХМЕ ДЕВЕТ БРАТЯ, А ОСТАНАХ САМ.
АКО ТИ РАЗКАЖА, СТРАХ ЩЕ ТЕ СЪЗЕМЕ.

КАТО ГИ ИЗКЛАХА, ЧИЧО, АЗ ВИДЯХ...
С ТОПОР ГИ СЕЧЕХА, ЕЙ ТЪЙ... НА ДРЪВНИКА;
А ПЪК АЗИ ПЛАЧЕХ, ПА МЕ БЕШЕ СТРАХ.
САМО БАЧО ПЕНЮ С ГОЛЯМ ГЛАС ИЗВИКА...
И ИЗДЪХНА БАЧО... А ЕДИН ХАЙДУК
БАБА МИ, ЗАКЛА Я ПОД ВЕХТАТА СТРЯХА.
И КРЪВТА ПОТЕЧЕ ИЗ НАШИЙ КАПЧУК...
А АЗИ БЯХ МАЛЪК И МЕН НЕ ЗАКЛАХА.

ТАТКО МИ ИЗЛЕЗЕ ИЗ КЪЩИ ТОГАЗ
С БРАДВА В РЪЦЕТЕ И НЕЩО ПРОДУМА...
НО ТЕ БЯХА МНОГО: ПУШНАХА ЗАВЧАС
И ТОЙ ПАДНА ВЪЗНАК, УБИ ГО КУРШУМА.
А МАМА ИЗСКОЧИ, ОТКЪДЕ; НЕ ЗНАМ,
И НАД ТАТКА ЗАПОЧНА ДА ВИКА, ДА ПЛАЧЕ...
НО НЕЯ СКЪЛЦАХА С ЕДИН НОЖ ГОЛЯМ,
ЗАТОВА СЪМ, ЧИЧО, АЗ СЕГА СИРАЧЕ.

А БЕ МНОГО СТРАШНО, ТАМ ДА БЪДЕШ ТИ.
НЕ ЗНАМ ЩО НЕ ЩЯХА И МЕН ДА ЗАКОЛАТ:
НО ПЛЕВНЯТА ПЛАМНА И ВЗЕ ДА ПРАЩИ,
И СТРАШНО МУЧЕХА КРАВАТА И ВОЛЪТ.
ТОГАВА ПОБЯГНАХ ПЛАЧЕШКОМ НАВЪН.
НО ПОСЛЕ, КОГАТО СТРАШНОТО ЗАМИНА -
КАЗАХА, ЧЕ В ОНЯ ГОЛЕМИ ОГЪН
ИЗГОРЕЛ И ВУЙЧО, И ДЯДО, И СТРИНА.

И ЧЕРКВАТА НАША, ЧИЧО, ИЗГОРЯ,
И ШКОЛОТО ПЛАМНА, И ДЕВОЙКИ ДВЕСТЕ
СТАНАХА НА ВЪГЛЕН - НЯКОЙ ГИ ЗАПРЯ...
ТА И МНОГО ОЩЕ ДЯЦА И НЕВЕСТИ...
А КАКА И ЛЕЛЯ И ДРУГИ ЖЕНИ
МЪЧИХА ГИ ДВА ДНИ, ТА ПА ГИ ЗАТРИХА.
ОЩЕ СЛУШАМ, ЧИЧО, КАК ПИСКАТ ОНИ!
И ДЕТЕНЦА МНОГО НА МАЖДРАК НАБИХА.

ВСИЧКИЙ СВЯТ ЗАТРИХА! КАК НЕ БЕ ГИ ГРЯХ?
САМО ДЯДО АНГЕЛ ОЖИВЯ, СЮРМАХА.
ТОЙ ПАРИ С КОТЕЛА СБИРАШЕ ЗА ТЯХ;
НО ПОП ТРЕНДАФИЛА С ГВОЗДЕИ КОВАХА!
И УЖ БЕШЕ СТРАШНО, ПЪК НЕ БЕ МЕ СТРАХ,
АЗ ТРЕПЕРЕХ САМО, НО НЕ ПЛАЧЕХ ВЕКИ.
МЕН И ДРУГИ ДЯЦА ОТВЕДОХА С   ТЯХ
И ГЪЖВИ СЪДРАНИ УВИХА НА ВСЕКИ.

ВЪВ ПОМАШКО СЕЛО, НЕ ЗНАМ КОЕ   БЕ,
МЕНЕ МЕ ЗАПРЯХА, НЕЙДЕ ПОД ЗЕМЯТА.
АЗ ИЗ ДУПКА ГЛЕДАХ СИНЬОТО НЕБЕ.
И ВСЕКИ ДЕН ПЛАЧЕХ ЗА МАМА, ЗА ТАТА.
ПО-ДОБРЕ УМИРВАХ, НО НЕ СТАВАХ ТУРКА!
КАТО НИ ПУСНАХА, ПАК В БАТАК ЖИВЯХ...
ПОДИР ДВЕ ГОДИНИ ПОСРЕЩНАХМЕ ГУРКА!

ТОГАЗ ЛОШО ВРЕМЕ И ЗА ТЯХ НАСТАНА:
КЛАХМЕ ГИ И НИЕ, КАКТО ТЕ НИ КЛАХА;
НО НАШЕТО СЕЛО, ЧИЧО, ЗАПУСТЯ,
И ТАТКО, И МАМА ВЕКИ НЕ СТАНАХА.
ТИ, ЧИЧО, НЕ СИ ЧУЛ ЗАРАДИ БАТАК?
А АЗ СЪМ ОТТАМО... МНОГО Е ДАЛЕЧЕ...
ДВА ДНИ ТУК ГЛАДУВАМ, ЩОТО СЪМ СИРАК,
И ТРЕПЕРЯ МАЛКО: ЗИМА ДОЙДЕ ВЕЧЕ.



Иван Вазов
Пловдив, 1881.г.