Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МОЯТ ХАМЛЕТ

                        МОЯТ ХАМЛЕТ

       АЗ САМО ЧАСТ В СТИХА ЩЕ ОБЯСНЯ,
ДОТАМ СА ПЪЛНОМОЩИЯТА МОИ . . .
ЗАЧЕНАТ БЯХ, ЕСТЕСТВЕНО ВЪВ ГРЯХ,
СРЕД ПОТ И НЕРВИ В БРАЧНИТЕ ПОКОИ.

       АЗ ЗНАЕХ - НАД ЗЕМЯТА ПОЛЕТЯЛ -
НАГОРЕ, ВСЕ ПО-ГИБЕЛНО ЩЕ СТАВА.
СПОКОЙНО СЕ ПОДГОТВЯХ ДА СЪМ КРАЛ.
БЯХ ПРИНЦ - ДЪРЖАХ СЕ, КАКТО ПОДОБАВА.

       АЗ ЗНАЕХ - ЩЕ Е КАКТО ИСКАМ АЗ.
ЛИШЕНИЯ И ЛИПСИ НЕ ИЗПИТАХ.
И СЛУЖЕХА НА МЕНЕ В МОЯ КЛАС,
ТЪЙ КАКТО, НА КОРОНАТА - БАЩИТЕ.

       НЕ МИСЛЕЙКИ, ИЗРИЧАХ АЗ СЛОВА,
НА ВЯТЪРА БЕЗ СРАМ ГИ ЗАПОКИТВАХ,
ЧЕ ВЯРВАХА МИ - БЯХ ИМ ГЛАВАТАР -
ДЕЦАТА С БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ.

       СТРАХ ВСЯВАХМЕ В ПАЗАЧИТЕ СРЕДНОЩ,
НИЙ - ШАРКА, РАЗБОЛЯЛА ВРЕМЕНАТА.
НА КОЖИ СПЯХ, МЕСО ЯДЯХ ОТ НОЖ,
ТОРМОЗЕХ ЗЛИ КОНЕ СЪС СТРЕМЕНАТА.

       АЗ ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ БЪДА ВЪЗЦАРЕН -
РОДЕН СЪС ЗНАК, ЖИГОСАН ОТ СЪДБАТА,
ОТ ЗВЪН НА СБРУИ БЯХ ОПИЯНЕН,
ЗЛОСТТА ТЪРПЯХ ВЪВ КНИЖКИТЕ, В СЛОВАТА.

       УСМИХВАХ СЕ НЕИСКРЕНО БЕЗ ТРУД,
А ПОГЛЕД ТАЕН, ЩОМ Е ЗЪЛ И ГОРЪК,
ДА СКРИЯ МОЖЕХ - УЧЕН БЯХ ОТ ШУТ.
ТОЙ МЪРТЪВ Е: „АМИН! ГОРКИЯТ ЙОРИК!"

       И АЗ ОТКАЗАХ АЛЧНО ДА ДЕЛЯ
НАГРАДИ, ПЛЯЧКА, СЛАВА, ПРИВИЛЕГИИ.
ЗА ПАЖА МЪРТЪВ ПОЧНАХ ДА ТЪЖА . . .
ЗАОБИКАЛЯХ КЛОНКИТЕ ЗЕЛЕНИ.

       ЗАБРАВИХ И ЛОВДЖИЙСКИЯ ХАЗАРТ,
КОПОИ, ХРЪТКИ, ВЕЧЕ НЕ ОБИЧАХ,
ОТ УЛОВА ОТДРЪПВАХ СЕ НАЗАД -
ГОНЧИИ И ЛОВЦИ НАЛАГАХ С БИЧА.

       АЗ ВИЖДАХ, КАК НЕВИННИТЕ ИГРИ,
ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРИЛИЧАТ НА БЕЗЧИНСТВО.
И НОЩЕМ ТАЙНО, В БИСТРИТЕ ВОДИ,
ОТМИВАХ СЕ ОТ ДНЕВНОТО СИ СВИНСТВО.

       ПОГЛЕЖДАХ, ОГЛУПЯВАЙКИ СЪВСЕМ,
НО СЛЯП БЯХ ЗА ДОМАШНИТЕ ИНТРИГИ.
НЕ БЕШЕ ТОЗИ ВЕК ДОБЪР ЗА МЕН,
НИ ХОРАТА МУ - И ЗАРИХ СЕ В КНИГИ.

       УМЪТ МИ - ЛАКОМ ВСИЧКО ДА УЗНАЙ,
РАЗБИРА И НЕПОДВИЖНОСТ, И ДВИЖЕНИЕ,
НО ПОЛЗИ ОТ НАУКИ, НЯМА МАЙ,
ЩОМ СРЕЩАТ ВСЕКИ ДЕН ОПРОВЕРЖЕНИЕ.

       С ДРУГАРИТЕ МИ НИШКАТА ИЗТЛЯ,
НА АРИАДНА НИШКАТА БЕ СХЕМА.
„ДА БЪДЕШ, ИЛИ НЕ", СЕ ПИТАХ АЗ
И МЪЧЕШЕ МЕ ТЕЖКАТА ДИЛЕМА.

       ВСЕ БУРНО Е МОРЕТО ОТ БЕДИ
И МЯТАМЕ СТРЕЛИ - ПРОСО ВЪВ СИТО,
ТА ОТГОВОРА НИЙ ДА ОТДЕЛИМ -
ОТ ТОЗ ВЪПРОС, ЗАДАВАН УПОРИТО.

       ГЛАС НА ПРЕДЦИ, ДОЧУХ ДА МЕ ЗОВЕ -
ОТКЛИКНАХ, НО СЪМНЕНИЯ МЕ ТРОВЯТ,
НАГОРЕ МИСЪЛ ТЕЖКА МЕ ПОДЕ,
КРИЛАТА ПЛЪТСКИ, СВЛИЧАХА МЕ В ГРОБА.

       СПОИХА ДНИТЕ В МЕН, НЕЗДРАВА СПЛАВ -
ИЗСТИНЕ ЛИ - НА ПРАХ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ.
ПРОЛЯХ КРЪВ КАТО ВСИЧКИ - КАТО ТЯХ,
НЕ СЪУМЯХ ОТ МЪСТ ДА СЕ ОТКАЖА.

        В ПРЕДСМЪРТНИЯ ПОДЕМ СЕ ПРОВАЛИХ.
ОФЕЛИЯ! ОТХВЪРЛЯМ УЧАСТ ТЛЕННА.
С УБИЙСТВОТО КЪМ ТЯХ СЕ ПРИРАВНИХ
И В СЪЩАТА ЗЕМЯ СЪС ТЯХ ЩЕ ЛЕГНА.

       АЗ ХАМЛЕТ СЪМ - ОМРАЗАТА ПРЕЗРЯХ,
И ПЛЮЕХ АЗ НА ДАТСКАТА КОРОНА,
НО В ТЕХНИТЕ ОЧИ, В БОРБА ЗА ВЛАСТ -
УБИВАХ АЗ, СЪПЕРНИКА ЗА ТРОНА.

       ВЪВ РАЖДАНЕТО СМЪРТ НИ СЕ КРИВИ,
ОТ ИЗБЛИК ГЕНИАЛЕН, ЛУДОСТ ВЕЕ.
ЗАДАВАМЕ ВСЕ ОТГОВОР ФАЛШИВ,
БЕЗ НУЖНИЯТ ВЪПРОС ДА Е НАМЕРЕН.

Превод:
Светлозар Ковачев