Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРЕЗ СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

ПРЕЗ СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

       ДАЛЕЧ Е ОЩЕ ДО ЗОРИ;
ВСЕ ОЩЕ В ТЪМНИНАТА,
ТЪЙ СИЛНО ЗВЕЗДНОТО, ГОРИ
НЕБЕ С ЕЛМАЗЕНИ ИСКРИ,
ЧЕ И ВЕЛИКДЕНА ДОРИ
ПРОПУСНАЛА БИ ЗЕМЯТА . . .

       ДАЛЕЧ Е ОЩЕ ДО ЗОРИ.
ТАКАВА РАНИНА Е,
ЧЕ СЯКАШ ВЕЧНОСТТА ЦАРИ
В ПЛОЩАДИ И ГРАДИНИ
И УТРОТО ЩЕ ОГРЕЕ ЧАК
СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ.

       ВСЕ ОЩЕ ГОЛИТЕ ГОРИ
И ТЪМНИТЕ ВЪРХАРИ
НЕ ЩЕ ПРОШУМОЛЯТ ДОРИ
ПАСХАЛНИТЕ ТРОПАРИ.

       И СЛЕД СЪДБОВНАТА МЕЖДА -
ВЕЛИКИЯ ЧЕТВЪРТЪК,
БУШУВА В МРАКА, ВРИ ВОДА,
БРАЗДИ, В ЗЕМЯТА КЪРТИ.

       И БОРОВЕТЕ, НА ТЪЛПИ,
ЗАМИСЛЕНИ, СУРОВИ,
СТОЯТ С НАВЕДЕНИ ГЛАВИ,
ПРЕД СТРАСТИТЕ - ХРИСТОВИ.

       ПРИЛИЧНИ, В СВОЯ СКУПЧЕН ЛЕС,
НА ШЕПА БОГОМОЛЦИ,
НАДНИЧАТ ДЪРВЕТАТА, ПРЕЗ
ЦЪРКОВНИТЕ ПРОЗОРЦИ.

       И В ПОГЛЕДА ИМ ИМА СТРАХ,
МЪЧИТЕЛНА ТРЕВОГА!
ВСЕМИРЪТ СЕ РУШИ НА ПРАХ,
ЗЕМЯТА ЧАКА СВОЯ КРАХ;
СВЕТЪТ ПОГРЕБВА БОГА . . .

       И ВИЖДАТ ВЪТРЕ СВЕТЛИНИ,
ТАМЯН, ЗАБУЛЕНИ ЖЕНИ,
СТРАХ, СЪЛЗИ, ГРОБ И ПРЪСТ -
И ИЗВЕДНЪЖ, ЧЕСТНИЯТ КРЪСТ -
ПРЕД ПОРТИТЕ ПРОБЛЯСВА
И ДВЕ БРЕЗИ ОКОЛОВРЪСТ
МУ ПРАВЯТ ТОЗЧАС МЯСТО.

       И БОГОМОЛНИЯ НАРОД
ОБХОЖДА - С НЕГО ДВОРА,
И ВРЪЩАЙКИ СЕ, НОСИ ОТ
ЗЕМЯТА, МИРИС НА ЖИВОТ,
НА ХЛАДИНА И ЗВЕЗДЕН СВОД,
НА НЕГА И УМОРА.

       И МАРТ РАЗДАВА СВОЯ СНЯГ
НЕНУЖЕН, НИКОМУ НЕ ДРАГ,
НА ПРОСЯЦИТЕ ПАК И ПАК,
КАТО ПИЯН ИЛИ ГЛУПАК . . .

       НО ОЩЕ ДЪЛГО ЩЕ ЦАРИ
ВЪЗБУДА, И ЩЕ ДИРЯТ
ЖЕНИХА, МЪРТАВ ДА ГОРИ,
ДОР ГИ НОЩТА НЕ ИЗМОРИ
ДО СМЪРТ, ВЪРХУ ПСАЛТИРЯ.

       ДОР НЕ ПРЕКЪСНЕ В ПОЛУНОЩ,
ЖАЛЕЙНАТА ИМ ПЕСЕН,
ВЕСТТА, ПРОНИЗНА КАТО НОЖ,
ЧЕ ГОСПОД ИДЕ КАТО ВОЖД,
ЗА ДА ПОГУБИ, С ДРЕВНА МОЩ
СМЪРТТА, В МИГА ВЪЗКРЕСЕН ! . . .

Превод: Андрей Романов