Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СВАТБА С НЕБЕТО

                       СВАТБА С НЕБЕТО

       ПОД ЧЕРНА МАНТИЯ - ВЕНЧАЛНАТА МИ ДРЕХА,
ПРИТИСНАЛ СИЛНО С ДВЕ РЪЦЕ СЪРЦЕТО,
ДОЧАКАХ В ХРАМА, С ВЯРА И УТЕХА,
И СВОЙТА ЧУДНА СВАТБА СЪС НЕБЕТО.

       И ОТ СВАТБАРИТЕ НЕ ИСКАХ НИКОЙ -
ДОРИ ЕДНА СЪЛЗИЦА ДА ОТРОНИ,
АЛА ОБЪРНАХ СЕ - И ГЛЕДАМ: БЛИКАТ
ОЧИТЕ ИМ - СЪЛЗА, СЪЛЗАТА ГОНИ.

       И ПРЕД ОЛТАРА СВЯТ - ПРИЕТ ОТ БОГА,
ОБЛЯКОХА МЕ В ДЪЛГО ЧЕРНО РАСО -
АХ, ТО ЗА МЕН И РАДОСТ, И В ТРЕВОГА -
Е СВЕТЛО, КАТО СЛЪНЦЕ НЕУГАСЛО!

       А ЩОМ ИГУМЕНЪТ ПОВТОРИ,
ЧЕ НЯМАМ ВЕЧ ПРИЯТЕЛИ, МАЙКА, ТАТКО,
НЕ ЗНАМ ЗАЩО, ПРЕД ПЛАХИТЕ МИ ВЗОРИ
ТЕ БЯХА ВСИЧКИ - И ЗАПЛАКАХ СЛАДКО.

       И ДАДОХА МИ ДА ДЪРЖА В РЪЦЕТЕ,
НА МЕСТО СВЕЩ И ЦВЕТЕ - СВЕЩ И КРЪСТ,
НА МЛАДОЖЕНЕЦА ДУШАТА, ТЪЙ ДА СВЕТИ,
ДОГДЕ СЕ ВЪРНЕ ТОЙ ВЪВ ТАЯ ПРЪСТ.

       О, НЕ ПРЕГРЪЩАХ ЛИ ВЪВ ТЕБ ТОГАВА,
СТРАДАНИЯТА СИ И СВЕТЛИНАТА,
КОЯТО ГРЕХОВЕТЕ НИ ПРОЩАВА
И КРЪСТА, ЩО ПОДКРЕПЯ НИ ДУШАТА?

       ПОВЕДОХА МЕ БРАТЯТА И ПЯХА:
„ДОСТОЙНО ЕСТ", КЪМ МОЯТА КИЛИЯ.
СВАТБАРИТЕ РАЗПЛАКАНИ И ПЛАХИ -
ТЕ БЯХА СЯКАШ В НЯКАКВА МАГИЯ.

       ЦЕЛУВАХА ЧЕЛОТО МИ, КОСАТА,
А АЗ СИ МИСЛЕХ, В ТИХИТЕ СИ СЪЛЗИ:
НА ВТОРАТА МИ СТЪПКА ВЪВ ДУШАТА,
ЩЕ БЪДЕ МИР - ДУШАТА ЩЕ РАЗЦЪФНЕ.

       ПОД ЧЕРНА МАНТИЯ - ВЕНЧАЛНАТА МИ ДРЕХА,
ПРИТИСНАЛ СИЛНО С ДВЕ РЪЦЕ СЪРЦЕТО,
ДОЧАКАХ В ХРАМА, С ВЯРА И УТЕХА,
И СВОЙТА ЧУДНА СВАТБА СЪС НЕБЕТО!

Рилски манастир, 1946