Блогът на ambroziia Ви очаква! :: КАКВА СЪДБА

                      КАКВА СЪДБА

       КАКВА СЪДБА, СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ,
СЪБРА НИ, ТОЯ ШУМЕН РЕСТОРАНТ?!
ЗВЪНЯТ НЕЛЕПО ЧАШИ И ЧИНИИ -
ГНЕТИ, ПРОПУКАН, НИСКИЯ ТАВАН.

       ОРКЕСТЪРЪТ ГЪРМИ. И ПОЛИЛЕЯТ
СЕ КЛАТИ ЗАСТРАШИТЕЛНО НАД НАС!
НЕ МОГА АЗ ЩАСТЛИВО ДА СЕ СМЕЯ
И С ДРУГИТЕ ДА ПЕЯ С ВЕСЕЛ ГЛАС . . .

       И ТИ, КОЯТО НЯКОГА ОБИЧАХ
С ТАКАВА НЕЖНОСТ, БОЛКА И ТЪГА
И „ЩАСТИЕ ЕДИНСТВЕНО", НАРИЧАХ,
УСМИХВАШ СЕ ОТСРЕЩА МИ СЕГА.

       АЗ БАВНО ВДИГАМ ЧАШАТА И ПИЯ:
СПОКОЕН, БЕЗРАЗЛИЧЕН И СТУДЕН.
НО КАК ОТ ТЕБ, НО КАК ОТ ТЕБ ДА СКРИЯ
ПОЖАРА, НЕЗАТИХНАЛ ОЩЕ В МЕН?

       НО КАК ДА ЗАПОВЯДАМ ДА НЕ БИЕ
ТЪЙ СИЛНО НЕСПОКОЙНОТО СЪРЦЕ?
АЗ ПАК НАЛИВАМ ЧАШАТА - И ПИЯ . . .
ТРЕПЕРЯТ ЛЕКО МОИТЕ РЪЦЕ.

       ЗАЩО ТЪЙ НЕЖНО ГРЕЕ ТВОЯТ ПОГЛЕД?
ЗАЩО СЪЛЗА В ОЧИТЕ ТИ БЛЕСТИ?
НИМА НЕПОВТОРИМАТА НИ ПРОЛЕТ
ДА ВЪЗКРЕСИШ, ДА ВЪРНЕШ ИСКАШ ТИ?

       НИМА ТИ ИМАШ СИЛИ ДА ЗАРОВИШ -
ДА СЪЖИВИШ МЪРТВЕЦА ВЪВ ПРЪСТТА?
... ПОВЯРВАЛ БИХ, ПОВЯРВАЛ БИХ ОТНОВО
И В ХОРАТА, И В ТЕБ, И В ЛЮБОВТА,

       АКО СЕГА, ЕЙ ТУК, ПРЕД ВСИЧКИ ДРУГИ
ПРЕД ТЕХНИТЕ УЧУДЕНИ ЛИЦА,
ПРЕД ПОГЛЕДА УПЛАШЕН НА СЪПРУГА,
ПРЕД ПОГЛЕДА НА ТВОИТЕ ДЕЦА,

       ВНЕЗАПНО, КАТО В ПРИКАЗКА ПРЕКРАСНА,
КАТО В ЧУДЕСЕН, ФАНТАСТИЧЕН СЪН,
ЦЕЛУНЕШ МЕ ЗАДЪХАНО И СТРАСТНО
И ТРЪГНЕШ С МЕН - В НОЩТА,
В ДЪЖДА - НАВЪН . . .

Давид Овадия