Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВЕЛИКАТА НОЩ

                                     ВЕЛИКАТА НОЩ

       ЧЕСТО, ОТ ТЕБ ОДИВЕН, СТОЯХ НА МОЯ ПРОЗОРЕЦ
РАЗТВОРЕН ОТ ВЧЕРА . . . И СЯКАШ ЗАБРАНА ВИСЕШЕ
НАД НОВИЯ ГРАД. ПЕЙЗАЖЪТ ПОМРЪКВАШЕ ТИХО -

       ВСЕ ЕДНО, ЧЕ МЕ НЯМА . . . ПРЕДМЕТИТЕ ГОРДО ОТКАЗВАХА
ПОЗНАНСТВО И БЛИЗОСТ СЪС МЕН. КЪМ ФЕНЕРА НАГОРЕ
СЕ ПРИТИСКАШЕ УЛИЧКА. ВИЖДАХ - БЕ ЧУЖДА. НАД НЕЯ
СТАЯ ПРОГЛЕДНА, СЪЧУВСТВЕНО ОСВЕТЕНА ОТ ЛАМПА.

       ВЕЧЕ ИМАХ УЧАСТИЕ. РАЗВЪЛНУВАНИ ЩОРИ ЗАКЛЮЧИХА БЛЯСЪКА.
СТОЯХ. И ПРОПЛАКА ДЕТЕ. ЗНАЕХ: МАЙКАТА
ТИЧА ИЗ БЛИЗКИТЕ КЪЩИ - КАКВО ЛИ ТЕ МОГАТ!
И НА ЦЕЛИЯ ПЛАЧ, БЕЗУТЕШНИЯ ПОВОД РАЗБИРАХ.

       ИЛИ СЕ ЗАПЯВАШЕ НЕЙДЕ: И ГЛАСЪТ СЕ ПРОСТИРАШЕ
В ЧАСТИЦА ОТ МОЙТО ОЧАКВАНЕ. ИЛИ СТАРЧЕСКА КАШЛИЦА ДОЛУ,
ИЗПЪЛНЕНА С УПРЕЦИ, СПОРЕШЕ С ЦЯЛАТА НЕЖНОСТ.
УДАРИ НЯКАКЪВ ЧАС. ЗАКЪСНЯХ ДА БРОЯ И ТОЙ ПАДНА КРАЙ МЕН.

       КАТО ЧУЖДО МОМЧЕ, НАЙ-СЕТНЕ ДОПУСНАТО, НО НЕПИПАЛО ТОПКА
И НЕ ЗНАЕ ИГРАТА, С КОЯТО ТЪЙ ЛЕКО ЗАНИМАВАТ СЕ ДРУГИТЕ,
ГЛЕДА УЧУДЕНО: А СЕГА НАКЪДЕ? - ТЪЙ СТОЯХ АЗ И ЕТО -
НЕОЧАКВАНО ПРОУМЯХ, ЧЕ ТИ ОБИКАЛЯШ С МЕН И ИГРАЕШ.

       О, ВЪЗРАСТНА НОЩ! УДИВИХ ТИ СЕ. ТАМ, КЪДЕТО
КУЛИ СЕ МРЪЩЕХА НАД ГРАДА, С УЧАСТТА НЕРАЗКРИТА,
И ПЛАНИНИ НЕПОЗНАТИ ЛЕЖАХА, И В БЛИЗКАТА ОКОЛНОСТ
ОТЧУЖДЕНОСТ ПОГЛЪЩАШЕ, ВСИЧКИ ОТЧАЯНИ ПРОБЛЯСЪЦИ
НА СЕТИВАТА МИ: ТИ, ВЕЛИЧИЕ, БЕ ТОВА!

       ЗА ТЕБ НЕ БЕ СРАМНО, ЧЕ ТИ МЕ ПОЗНАВАШ. ДУХЪТ ТИ
ПРЕМИНАЛ НАД МЕН. И ТВОЙТА УСМИВКА РАЗПРЪСНАТА -
ШИРОКО НАД МРАЧНАТА СТРОГОСТ,
НАВЛЕЗЕ В МЕН.

1913, Превод от немски:
Ана Александрова