Блогът на ambroziia Ви очаква! :: НИЙ

                                   НИЙ

       НИЙ ВСИЧКИ СМЕ ДЕЦА НА МАЙКАТА ЗЕМЯ,
НО ЧУЖДА Е ЗА НАС КЪРМЯЩАТА Й ГРЪД,
И В ШЕМЕТНИЯ КРЪГ НА ЗЕМНИЯ СИ ПЪТ,
ЖАДУВАЙКИ ЛЪЧИ, УГАСВАМЕ В ТЪМА -
НИЙ, БЕДНИТЕ ДЕЦА НА МАЙКАТА ЗЕМЯ.

       КРАЙ НАС СЕ ВИЕ БИЧ, НАД НАС ТЕЖИ ХОМОТ
И РОБСКИЯ ЗАКОН НА ЖЪЛТИЯ МЕТАЛ;
НИЙ РАСНЕМ В НИЩЕТА, НИЙ ГАСНЕМ СРЕД ПЕЧАЛ
И РЪСИМ В СВОЯ ДРУМ СЪЛЗИ И КЪРВАВ ПОТ -
НИЙ, БЛЕДИ СМЪРТНИЦИ - РОДЕНИ ЗА ЖИВОТ.

       А НИЙ СМЕ ОКЕАН ОТ ОГНЕНИ ВЪЛНИ,
ВЕЛИЧЕСТВЕН КЕРВАН КЪМ СВЕТЛИ ВИСОТИ;
ЧРЕЗ НАШИТЕ СЪРЦА ВСЕЛЕНАТА ТУПТИ,
ЖИВОТА СЕ КРЕПИ НА РАМЕНЕТЕ НИ,
НО НИЙ СМЕ ОКЕАН ОТ СТЕНЕЩИ ВЪЛНИ.

       НА ЗЕМНИТЕ БЛАГА ВСЕВЕЧНИ СМЕ ТВОРЦИ,
А НУЖДА НИ ДУШИ ДО ХЛАДНАТА СИ ГРЪД.
ПОД ЧЕРНИТЕ КРИЛА НА ДЕБНЕЩАТА СМЪРТ
ПРИВЕЖДАМЕ   ЧЕЛА СЪС ТРЪНЕНИ ВЕНЦИ -
НИЙ ВЕЧНИТЕ ТВОРЦИ; НИЙ МОРНИТЕ БОРЦИ.

       НО ИДЕ ДЕН НА СЪД! НАД МАЙКАТА ЗЕМЯ
НАДВИСВА УРАГАН И В ГРОМКИЯ МУ ЗОВ
ПРЕПЛИТАТ СЕ ВЕДНО ОМРАЗА И ЛЮБОВ,
А МАЙКАТА ЗЕМЯ ВЪЗСЕПВА СЕ САМА,
ПОТЪПКАЛА ГРЕХА, ОТЪРСИЛА СРАМА.

       ЗАЩОТО В БОЕН РЕД СРЕД РОБСКАТА ТЪМА
ВЪЗБУДЕНИ ВЪЛНИ ИЗДИГАТ СЕ СЪС РЕВ,
ЗАЩОТО НАКИПЯ СВЕЩЕНИЯТ НИ ГНЕВ
И НЕГОВИЯТ ВИК СТОЗВУЧНО ЗАГЪРМЯ:
„И НИЕ СМЕ ДЕЦА НА МАЙКАТА ЗЕМЯ!"

Христо Смирненски