Блогът на ambroziia Ви очаква! :: КОВАЧЪТ

                        КОВАЧЪТ

       ПОД ЧЕРНАТА СТРЯХА НА ХИЖИЦА НИСКА
ОТМЕРЕН РАЗНАСЯ СЕ ЗВЪН,
ВЪЗПЛАМВА, ПРОБЛЯСВА И БОДРО СЕ КИСКА
ЧЕРВЕНА КУПЧИНКА ОГЪН.

       И ПЛАМЪКЪТ БАГРИ СЪС ПУРПУР МИСТИЧЕН
ИЗОПНАТИ ЗДРАВИ ПЛЕЩИ:
КОВАЧЪТ ИЗПРАВЯ СЕ С ЧУКЪТ ЧЕЛИЧЕН,
ЖЕЛЯЗОТО ЗВЪНКО ТРЕЩИ.

       ТРЕПТЯТ И СЕ СПЛИТАТ ИСКРИ МНОГОЦВЕТНИ,
СЪЗВЕЗДИЯ БЛИКАТ ЗА МИГ;
ИЗВАЯН ЗА БРОНЗ СЯКАШ, ЯРКО ПРОСВЕТНЕ
И СТЪМНИ СЕ СТАРЧЕСКИ ЛИК.

       А ТАМ, ЗАД ДУХАЛОТО, БЛЕДО МОМИЧЕ
РИТМИЧНО СЕ КЛАТИ И ПЕЙ,
ВЕНЕЦ ЗЛАТОИСКРЕН КОСИТЕ МУ КИЧИ
И ПЛАЧ В ПЕСЕНТА МУ СЕ ЛЕЙ.

       НО ВДИГА КОВАЧЪТ ДЕСНИЦА КОРАВА,
ЗВЪНЯТ НАКОВАЛНЯ И ЧУК -
ЖЕЛЯЗОТО СЪСКА, ИСКРИ РАЗПИЛЯВА
И ВИЕ СЕ В РАБОТЕН ПЛУГ.

       А ПРОЛЕТ ЩЕ ДОЙДЕ, В ПОЛЯТА ЩЕ ЗВЪННЕ
ВИКЪТ НА РАБОТЕН ОРАЧ
И ПЛУГЪТ ЩЕ ПЛЪЗНЕ НАД УГАРИ СЪННИ
СРЕД СИНИЯ УТРИНЕН ЗДРАЧ.

       И ВСИЧКО ЩЕ ТРЕПНЕ, СРЕД ИЗБЛИКА НА НОВИ
НАДЕЖДИ ЗА СЛЪНЦЕ И ПЛОД,
И ПЛУГЪТ ЩЕ БРОДИ, СЪБУЖДА И РОВИ
ЗЕМЯТА ЗА НОВИЙ ЖИВОТ . . .

       НО УДРЯ КОВАЧЪТ СЪС ЧУКА ЧЕЛИЧЕН
И ДЪЖД ОТ ИСКРИ ТОЙ ПИЛЕЙ,
А ТАМ, ЗАД ДУХАЛОТО, БЛЕДО МОМИЧЕ,
РИТМИЧНО СЕ КЛАТИ И ПЕЙ.

Христо Смирненски