Блогът на ambroziia Ви очаква! :: КАИН

                                КАИН

       ДВАМА МОРНИ И МРАЧНИ СОЛДАТИ
БЯХА ПИЯНИ ОТ ВИНО И ГРЪМ...
В ЛЮЛКА ОТ ЗДРАЧ И ВЕЧЕРНА ПОЗЛАТА
ТИХО СЕ СПУЩАШЕ ЛЕТНИЯ СЪН.

       ТАМ ПОД ТОПОЛИТЕ ВЪРЗАНИ РЕДОМ
БЯХА ПЛЕНЕНИТЕ В БОЯ ВРАЗИ:
СТРОЙНА ДЕВОЙКА, РАЗГОЛЕНА, БЛЕДА,
СТАРЕЦ И МОМЪК СЪС МОДРИ ОЧИ.

       БЕШЕ ЖЕСТОКОСТ И ТЪПА И СТРАННА,
БЯХА СМРАЗЕНИ ОТ УЖАС ЛИЦА...
И ПО НОЖОВЕТЕ С ПИСЪК ВЪЗПЛАМНА
КРЪВ ОТ НАБУЧЕНИ ЖИВИ СЪРЦА.

       ТАМ ПОД СМИРЕНИТЕ БЕЛИ ТОПОЛИ
ТЕ ГИ НАТРУПАХА ГРЪД ВЪРХУ ГРЪД.
ТАМ ПОД СМЪЛЧАНИТЕ СТАРИ ТОПОЛИ
СИВ И НАСТРЪХНАЛ ПРИПЪПЛИ СТРАХЪТ.

       И НЕОЧАКВАНО НЕЙДЕ В ПОЛЯТА
ВЯТЪР ИЗХВРЪКНА СЪС ПИСЪК И СТОН,
ГРЪМКО И ЗЛОБНО ЗАВИХА ЛИСТАТА,
МРАКЪТ ПРИШПОРИ КРИЛАТИЙ СИ КОН.

       ДВАМАТА МРАЧНИ И МОРНИ СОЛДАТИ
ТРЕПНАХА, СЯКАШ ДОКОСНА ГИ СМЪРТ,
ДВАМАТА БЛЕДИ И ПЛАХИ СОЛДАТИ
ХУКНАХА ТАТЪК В ДЪЛБОКИЯ ПЪТ.

       НО - ВЪВ КРАЙПЪТНИТЕ ХРАСТИ СПОТАЕН,
НЯКОЙ ГИ ВИКАШЕ С КРЯСЪК И СМЯХ...
И ВЪВ ПРОЗРАЧНАТА ВЕЧЕР, САМ КАИН,
ТИЧАШЕ БЛЕД И РАЗРОШЕН СЛЕД ТЯХ.

1924
Асен Разцветников