Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВЕЧНА ЛЮБИМА

                ВЕЧНАТА ЛЮБИМА

      НЕ РАЗБИРАМ, ДОБРО ЛИ Е ТОВА:
СВЕТЛИНА БЕЗПРЕДЕЛИТЕ ВАЕ;
И КРЪЖАТ ПОЛИЛЕИТЕ ЗВЕЗДНИ,
И ЦЕЛУВАТ СЕ ВИХРИ И БЕЗДНИ -

       АЛА ТИ СИ МИ, ТИ СИ ЕДНИЧКА
ЯСНО СЛЪНЦЕ, И ВЪЗДУХ - И ВСИЧКО!
ТИ ЗА МЕН СИ АДА И РАЯ,
НО ДОБРО ЛИ Е ТУЙ, АЗ НЕ ЗНАЯ...

       О, БОГИНЬО СВЕТА, НЕЖНОЛИКА!
САМО В ТЕБЕ ВСЕЛЕНАТА БЛИКА -
И ПРЕЗ ДВЕРИТЕ МОИ БЕЗМЪЛВНИ
ДЪХ НА ХИЛЯДИ РОЗИ МИ ПЪЛНИ...

      НО БЕЗ ТЕБ ДА СЕ СРИВА СВЕТЪТ,
И НАДОЛУ СЛЪНЦА ДА ЛЕТЯТ,
И ДА РУХВАТ БЕЗБРОЙ ОРЕОЛИ -
ТУЙ КАКВО Е, НЕ ЗНАЯ. ДОБРО ЛИ?

      САМО МИГ ДА ПОМИСЛИШ ЗА МЕНЕ -
И ПРОСТОРА ПРЕСТАВА ДА СТЕНЕ!
С ТОЛКО МОЩ ТВОЯ ДУХ МЕ ЗОВЕ,
ЧЕ НЕ МОГА ДА СПЯ С ВЕКОВЕ...

      МОЙТА ПЕСЕН И МОЯТ ОЛТАР
СА ПИЯНИ ОТ ТВОЯ НЕКТАР -
ДАЖЕ ЯРКИЯ ЗВЕЗДЕН РАЗКОШ
ПРЕД ЛИКА ТИ ЧЕРНЕЙ КАТО НОЩ!

       РАЗДРОБИХ СЕ ЗА ТЕБ ДО ЧАСТИЦА,
АЛА ТИ ОТЛЕТЯ КАТО ПТИЦА -
И СЕГА ВСЕКИ МАХ НА КРИЛЕТЕ
ДОИЗТРЪГВА СЪРЦЕТО МИ КЛЕТО.

       КАК ПУСТЕЕ ПРЕСТОЛА ТИ ЗЕМЕН!
КАК СМЪРТТА ВСЕКИ МИГ ЩЕ МЕ ВЗЕМЕ!
... И УГАСВА БЕЗ ТЕБЕ ВСЕМИРА,
НО ДОБРО ЛИ Е ТУЙ - НЕ РАЗБИРА...



Превод:
Григори Кьосев