Блогът на ambroziia Ви очаква! :: РОДИНА - РИКАРДО МИРО

                                                    РОДИНА

       О, МОЯ РОДИНО ТЪЙ МАЛКА, НА ПРОВЛАК ЕДИН ВГНЕЗДЕНА,
НАЙ-ПЛАМЕННО СЛЪНЦЕ ТИ СВЕТИ, НЕБЕ ТЕ ОБЗЕМА НАЙ-СИНЬО.
И ЦЯЛАТА МУЗИКА ТВОЯ ОТЕКВА ДЪЛБОКО У МЕНЕ,
ТЪЙ КАКТО ШУМИ ПРИБОЯТ В ЕХОВИТАТА РАКОВИНА.

       ПОНЯКОГА СТРАХ МЕ ОБЗЕМА, КОГАТО КЪМ ТЕБЕ ЗАНИЧАМ,
ЧЕ ПЪТЯ ОБРАТЕН ДУШАТА НЕ МАЖЕ ДОКРАЙ ДА СЪЗРЕ.
НАВЯРНО НЕ БИХ И ПОЧУВСТВАЛ, ЧЕ ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМ,
АКО НЕ БЯХ ОРИСАН ДА ДОПЛУВАМ ДО ДРУГО МОРЕ.

       РОДИНАТА - ТЯ Е СПОМЕНЪТ... ОТЛОМЪЦИ ОТ ЖИВОТА,
УВИТИ В ИЗГНИЛИТЕ ДРИПИ НА ТЪГАТА ИЛИ ЛЮБОВТА,
ОБВЕТРЕНАТА МИ ПАЛМА, МЕЛОДИЯТА МИ САМОТНА,
ПРЕГЪРБЕНАТА МИ СТРЯХА, ПОД КОЯТО ЦЪФТЯХА ЦВЕТЯ.

       РОДИНАТА... ТЕСНИ ПЪТЕКИ, ПРЕЗ ДЕТСТВОТО ИЗВЪРВЯНИ,
ПРОКАРАНИ В ПРИКАЗЕН СУМРАК КЪМ СИНЯТА ДАЛНИНА,
ГОЛЕМИ И СТАРИ ДЪРВЕТА, ОТ ЗВЕЗДНИЯ ДЪЖД ОСЕЯНИ,
КОИТО НАШЕПВАТ ЗА ДРЕВНИТЕ ОТМИНАЛИ ВРЕМЕНА.

       НЕ ТЕЗИ ВИСОКОМЕРНИ КУЛИ СЪС ШПИЛОВЕ ВЪВ ПОЗЛАТА
И НЕ ТОВА МОРНО СЛЪНЦЕ, КОЕТО УВЯХВА ПО ТЯХ -
ВЪРНЕТЕ МИ СТВОЛА, НА КОЙТО ИЗРЯЗАХ ТАЙНСТВЕНА ДАТА,
КЪДЕТО ЗА ПРЪВ ПЪТ ЦЕЛУВАХ, КЪДЕТО ЗА ПРЪВ ПЪТ МЕЧТАЕХ.

       О, МОИ ЗЕЛЕНЯСАЛИ КУЛИ, ОБИЧАНИ И ДАЛЕЧНИ,
ПО ВАШИЯ ЗВЪН ПРЕДВЕЧЕРЕН НОСТАЛГИЯ ЧУВСТВАМ АЗ.
ВИДЯХ МНОГО КУЛИ ПРОЧУТИ, КАМБАНИ ВИДЯХ ДЪЛГОВЕЧНИ,
НО НИКОЯ ДРУГА ЗВЪНАРНА, О, МОИ КУЛИ ДАЛЕЧНИ,
НЕ ЗНАЕ ДА ПЕЕ, ДА ЕКНЕ, ДА ЗВЪНИ И РИДАЙ КАТО ВАС!

       РОДИНАТА - ТЯ Е СПОМЕНЪТ... ОТЛОМЪЦИ ОТ ЖИВОТА,
УВИТИ В ИЗГНИЛИТЕ ДРИПИ НА ТЪГАТА ИЛИ ЛЮБОВТА,
ОБВЕТРЕНАТА МИ ПАЛМА, МЕЛОДИЯТА МИ САМОТНА,
ПРЕГЪРБЕНАТА МИ СТРЯХА, ПОД КОЯТО ЦЪФТЯХА ЦВЕТЯ.

       О, МОЯ РОДИНО ТЪЙ МАЛКА, ПОБИРАШ СЕ ТИ СМИРЕНО
В ТРЕПТЯЩАТА СЯНКА, КОЯТО НАШИЯТ ФЛАГ ОЧЕРТА.
НАВЯРНО СИ ТОЛКОВА МАЛКА, ЗА ДА МОЖЕ ЧОВЕК КАТО МЕНЕ
НЕПОКЪТНАТА ДА ТЕ НОСИ, В СЪРЦЕТО СИ - ПО СВЕТА...



Превод:
Никола Инджов