Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

                       ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

       СЪБРАХ НАЙ-БЛИЗКИТЕ - ЕДНА ДУЗИНА.
ДО РЪБЧЕТО НАПЪЛНИХ ВСИЧКИ ЧАШИ
С ХРИСТОВА КРЪВ - ЧЕРВЕНО ТЕЖКО ВИНО;
РАЗЧУПИХ ХЛЯБА... ТАЗИ НОЩ БЕ НАША.

       СБОГУВАХ СЕ СЪС ТЯХ. БЯХ СТИГНАЛ ВЕЧЕ
ПОСЛЕДНИЯ ЗАВОЙ И ВИЖДАХ КРАЯ.
КАК БЯХ ОТИШЪЛ ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ?
КАК ЩЯХ ДА ПРОДЪЛЖА НАПРЕД?
НЕ ЗНАЕХ.

       МЪЛЧАХ НА МАСАТА. И ТЕ МЪЛЧАХА.
БЕ СЛАДЪК ХЛЯБЪТ. ВИНОТО - ГОРЧИВО.
СЪБРАЛ ГИ БЯХ ПОД ТОПЛАТА СИ СТРЯХА
ДА СЕ ПРОСТИМ. ЗАЩОТО СИ ОТИВАХ.

       НАЛЯХ ОТНОВО. ПИХА. ПОСЛЕ ОЩЕ.
А ВИНОТО БЕ СИЛНО И КОВАРНО.
ПЕТЛИ ПРОПЯХА - ЗНАЧИ ПОЛУНОЩ Е,
ПОТАЙНА ДОБА, ТЪМНА И НЕВЯРНА.

       ДА СЕ ПРОСТИМ. ИЗГЛЕЖДАТ УМОРЕНИ,
ЩЕ ГИ ОБОРИ СЪН, ЩЕ СПЯТ ДО КЪСНО.
ТАКА Е ВСЪЩНОСТ ПО-ДОБРЕ ЗА МЕНЕ -
БЕЗ ПЛАЧОВЕ - ОТ ТЯХ ЩЕ СЕ ОТКЪСНА...

       И СТАНАХ. НО ПРЕДЧУВСТВИЕ МЕ СЕПНА,
ПРИСТЪПИХ С РАЗТРЕПЕРЕНИ КОЛЕНЕ:
ДВАНАЙСЕТ ПОБЕЛЕЛИ, ДОСТОЛЕПНИ
МЪЖЕ - ЗА МИГ СЕ СКУПЧИХА КРАЙ МЕНЕ

       И ВСЕКИ БЪРЗАШЕ ДА МЕ ПРЕГЪРНЕ,
ДА МЕ ЦЕЛУНЕ БРАТСКИ ПО УСТАТА.
ОПИТАХ СЕ ОЧИТЕ ИМ ДА ЗЪРНА -
НАЛИ ЕДИН ОТ ВСИЧКИ БЕ ПРЕДАТЕЛ.

       НО БЯХА ПЪЛНИ МЪЖКИТЕ ИМ ДЛАНИ,
КЕСИИТЕ ИМ ОТ СРЕБРО ТЕЖАХА
И АЗ РАЗБРАХ: ОНЕЗИ, ДЕТО ХРАНИХ
НЕ САМО ТАЯ НОЩ ПОД МОЙТА СТРЯХА,

       ОТДАВНА БЯХА МЕ ПРЕДАЛИ ВЕЧЕ!
ЕДВА ЛИ ИЗБОРЪТ ИМ БИЛ Е ТРУДЕН -
ПРЕДИ ДА СЕДНЕМ, АЗ СЪМ БИЛ ОБРЕЧЕН:
ВЕЧЕРЯЛ СЪМ С ДВАНАЙСЕТ СТАРИ ЮДИ!...

       СЕГА МЕ ЧАКАТ VIA DOLOROSA,
ВЕНЕЦЪТ ТРЪНЕН В КРАЯ НА ЖИВОТА.
НО ВСЕКИ ИМА КРЪСТ. И ТОЙ ГО НОСИ,
ДОРИ ДА НЕ ПЪТУВА КЪМ ГОЛГОТА...

       РАЗСЪМВА. ИДЕ СТРАЖАТА ЗА МЕНЕ.
С ДВАНАЙСЕТТЕ ЩЕ ТРЪГНА ПРЕЗ ПОЛЕТО.
НО ТАМ ЦЪФТЯТ, ОТ МЕНЕ ПОСАДЕНИ:
ДВАНАЙСЕТ - ТРЕПЕТЛИКОВИ ДЪРВЕТА!...



Валентин Чернев