Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ДОМ НА БРЕГА НА РЕКАТА

   ДОМ НА БРЕГА НА    РЕКАТА

       В УТРОТО ЛЪЧИТЕ СЕ ГОНЯТ
ПО МАСЛЕНО-ЗЕЛЕНИТЕ ВЪЛНИ
КАТО ВЕСЕЛИ И НЕУЛОВИМИ РИБИ.

       РОСАТА СЕ ОТРОНВА ОТ ТРЕВИТЕ
И ДЕТЕТО ЧУВА НЕЙНИЯ ЗВЪН.
КРАЙ ДОМА НА БРЕГА НА РЕКАТА,
ОТ КОЯТО СЕ РАЖДА ЖИВОТЪТ.

       ПРЕЗ ВИСОКИТЕ И ГЪСТИ ТРЪСТИКИ
ТО ВЪРВИ - МИСЛЕЩА ТРЪСТИКА -
КАКТО БЕ КАЗАЛ НЯКОГА ЕДИН ФИЛОСОФ...

       ПРЕЗ НОЩТА, МЛАДЕЖЪТ ЩЕ ВИДИ
РУСАЛКАТА, ЗА КОЯТО ВЕЧЕ Е СЛУШАЛ,
И ЩЕ РАЗБЕРЕ ТОЧНО КОЯ ПРИКАЗКА
НЕ Е ИЗМИСЛЕНА... МЪДРО МРЕЖИТЕ

       ЩЕ БЛЕСТЯТ - СРЕБЪРНИ РИБЕНИ ЛЮСПИ -
КРАЙ ДОМА НА БРЕГА НА РЕКА,
ОТ КОЯТО СЕ РАЖДА ЖИВОТЪТ.

       И ВЕЧЕ Е ПЛАДНЕ.
ИЗРАНЕНИТЕ РЪЦЕ НА МЪЖА
БАВНО ТЛАСКАТ УМОРЕНИТЕ ТЕЖКИ ВЕСЛА
И ЛОДКАТА ПЛУВА КАТО ГОЛЯМА ЧЕРНА РИБА.

       ПРЕЗ ВИСОКИТЕ И ГЪСТИ ТРЪСТИКИ
ТОЙ ВЪРВИ - МИСЛЕЩА ТРЪСТИКА -
КАКТО БЕ КАЗАЛ НЯКОГА...

       ЛЪЧИТЕ СЕ ГОНЯТ ПО МАСЛЕНО-ЗЕЛЕНИТЕ
ВЪЛНИ НА ЗАЛЕЗА, ВСЕ ТАКА
КАТО ВЕСЕЛИ И НЕУЛОВИМИ РИБИ.

       И ЛЮБОВТА Е САМО СПОМЕН -
МОЖЕ БИ ОНЗИ ЗВЪН ОТ РОСАТА
ИЛИ ОНАЗИ ПРИКАЗКА...

       И ЖИВОТЪТ СИ Е ОТИШЪЛ
КАТО ОСЛИПИТЕЛНО ОСВЕТЕНИЯ БЯЛ КОРАБ,
МИНАЛ ВЕДНЪЖ - КОМЕТА В НАЙ-ДЪЛГАТА НОЩ -
КРАЙ ДОМА НА БРЕГА НА РЕКА,

       ОТ КОЯТО СЕ РАЖДАМЕ,
ОТ КОЯТО ВСИЧКИ ЖИВЕЕМ
И СРЕД ВЕЧНИТЕ ВОДИ НА КОЯТО МРЕМ.
В УТРОТО ЗВЪНИ РОСА...



Христо Ганов