Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ЧОВЕКЪТ ОТ СЕВЕР

                        ЧОВЕКЪТ ОТ СЕВЕР

       ТЕ ВЯРВАХА, ЧЕ РАДОСТТА Е ПТИЦА -
И РАДОСТТА УДРЯШЕ ГОЛЕМИ КРИЛЕ,
ПОД НОЗЕТЕ СЕ ВЪРТЕШЕ ДО ЧЕРНА ЛИСИЦА,
РАСНЕШЕ ПРИ ХРАСТ, ПОЛЯГАШЕ ПРИ ЛЕД.

        ЛЕДЪТ - ПРАХ ОСЛЕПИТЕЛЕН, СУХ И БОДЛИВ ВЯТЪР -
ТОЗИ ПЪТ, ТОЗИ ПЪТ СЪНУВАН НЕ НАСЪН, НЕ НАСЪН ОБКРЪЖИ.
ТЪЙ - РАМО ДО РАМО, А НАСРЕЩА ЕЛХИ И ПРЯСПА НАВЯТА,
А НАСРЕЩА КЪЩУРКА НА КРАЯ НА ГОРАТА ЛЕЖИ.

       КОЙТО ВЛЕЗЕ В НЕЯ, САМ ЩЕ СИ ГОТВИ ВЕЧЕРЯ,
ЩЕ РАЗВИХРИ ОГНИЩЕ, НЯМА ВЕЧЕ ДА СПИ ПРЕЗ НОЩТА,
И КРЪВТА МУ СЕ СМЕСВА С БУРЯ, С ВИЕЛИЦА ЧЕРНА,
КАТО ДЪЛГА ЗИМНА ПЕСЕН НЕУДЪРЖИМО ОТЕКВА ТЯ.

       НОЩНАТА ЗЕМЯ ОТ СНЯГ И ПИЯНСТВО СЕ Е СВЕЛА,
НИЕ СМЕ НЕЙНИ, НИЕ СМЕ ВЕРНИ НА МЕТЕЖНАТА Й ВЛАСТ.
В ОПАЛЕНАТА ОТ СЛЪНЦЕ ВЕНЕЦУЕЛА
НА ПАЛМОВИТЕ ХОРА ЩЕ РАЗКАЖА НЯКОГА АЗ

        ЗА СЪРЦАТА, ЗА ОЧИТЕ ГОЛЕМИ И ТРЕВОЖНИ,
ЗА МОЯТА ЗИМНА ЗЕМЯ, ЗА МОЯ СТУДЕН УРАГАН,
ЗА ВОДАТА, КОЯТО КАТО РАДОСТ ЗЕМНА МОЖЕШ
НА СИНИ ПАРЧЕТА ДА НОСИШ НА ДЛАН.

       И ХОРАТА ЩЕ МИ ПОВЯРВАТ С РАДОСТ,
КАТО В ПРИКАЗКА ЩЕ ПОВЯРВАТ НА ЛЕДЕНИЯ МИ ВЗОР ТАМ,
НО ЗА ВСИЧКИ РУДНИЦИ, ПОЛЯ, СТАДА, ВОДОПАДИ
ТВОЕТО ОБИКНОВЕНО ИМЕ НЕ ЩЕ ИМ ДАМ!



Превод:
Никола Инджов