ПЕТЪР БЕРОН И НЕГОВИЯТ РИБЕН БУКВАР

Берон е роден в Котел 1799 г., ученик е на даскал Антон х. Кринчу, за когото някои историци на образованието приемат, че създава първото, още 1812 г., преди Свищовското, елино-бг у-ще, като отначало ограмотява децата на славянски, а после на гръцки. Берон учи в Букурещ в Бейската академия, установява се в Брашов (по това време в Австрия) – важен бг търговски център още от Средновековието. Тук през 20-те години се създава първото Българско филологическо дружество (1822-1824) и Българска книгоиздателска задруга, в които участва и Берон. Става частен учител на сина на бг търговец и меценат Антон Иванович и се сблъсква с факта, че няма учебници на български език, по които да учи децата.

По-късно е изпратен като придружител и наставник на сина и с издръжката на Антон Иванович учи медицина в Германия – Хайделберг и Мюнхен, където слуша лекции вкл. при големия немски философ Фридриг Шелинг (представител заедно с Хегел и Фихте на класическия немски идеализъм; преподавал е в разл. университети и сред слушателите му са напр. Якоб Буркхарт, наричан „големият откривател на епохата на Ренесанса“; първият философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор; Фр. Енгелс, който е един от основоположниците на марксизма /Шелинг е състудент и съавтор на Хегел, диалектика – но идеализъм/; и теоретика на анархизма Михаил Бакунин). След завършването си Берон работи като лекар във Влашко – в Крайова е окръжен лекар (И днес там има местност и ресторант „Чифлика на доктора“, макар местните хора да не помнят, че този доктор е нашият Петър Берон); прави редица реформи в румънското здравеопазване. Берон е голям меценат на бг възр. у-ще – девически у-ща, Солунската мъжка гимназия. Издържа сина на Хр. Павлович Николай Павлович да учи в худ. академия в Германия.

П. Берон е основоположник на бг акушерска наука – чрез дисертацията си при завършване на висшето си образование в Германия; на бг метеорология. Учен с европейски принос е чрез създаването на противопожарни машини за кораби. След като се оттегля от лекарска практика, се установява в Париж. Издава на различни европейски езици многотомна „Славянска всенаука“.

След насилствената смърт на П. Берон през 1871 г., балсамираното му сърце е предадено на БКД, а днес се съхранява в Музея на котленските възрожденци в Котел.

През 1824 г. в Брашов, тогава в Австрия, днес в Румъния, издава „Буквар с различни поучения, собрани от Петра Х. Беровича за болгарските училища. Напечата ся с помощта г. Антона Ивановича Брашов в годе 1824“, наречен още през Възраждането Рибен буквар – традиционно се приема, че защото на гърба има делфин и кит. В различните издания на буквара обаче Берон дава описание и на доста други риби. Букварът е илюстриран, като в първото издание илюстрациите не са в текста, а на диплянка, залепена най-отзад. На последния пласт наистина има делфин, а като се разтворят трите последни сгъвания, в долната част има значително по-голямо от останалите изображение на кит. В следващи издания последното изображение е на делфин. Това е една от най-популярните български книги. Букварът претърпява 7 издания. Преиздаван е от Берон през 1841, 1846, 1847, 1850, 1856 и 1862 г., като в някои от тези издания променя структурата, обогатява тематиката, обема и илюстрациите.

Значението на Р буквар се определя от влиянието му върху развитието:

·       на новобългарския книжовен език, котленски диалект, т.е. говорим

·       на образованието (светско, достъпно. Рибния буквар е първият светски учебник – т.е. бележи момента на промяната на концепцията на българското образование, на представата какво е важно като знание – от религиозно – към светско обучение.)

·       на културата на българите (хуманизъм в отношението към децата – против физическите наказания, възпитание чрез уважение и пример; за девическо образование – това е изключително важен аспект в движението на културата. От спомените напр. на Киро Тулешков знаем, че в детството си, което е било след средата на 18 в., баба му е ходила на училище, т.е. грамотни момичета и жени е имало и преди времето на Рибния буквар. Но в Буквара вече се обсъжда това, че на момичетата трябва да се дава различно от на момчетата образование. След първоначалното ограмотяване те трябва да се готвят за майки и домакини; погледът към света се разширява особено с частта Физически сказания).

Предговорът е манифест на българското просвещение – идеите са за демократизация, т.е. достъпност и за хуманизиране на образованието.

Петър Берон: Когато из перво видех по другите места чи децата начеват да четат на книги, писании по техният язик, познах колко зле струват по нас оучителите и колко на праздно муки теглят горките деца. Защо като преминат младостта си в школата сос толкози страх и терпение, излазят и не знаят барим имято си да пишат, нити да си смятнат щото земат и дават, ами по догените, ако им ся случи, понаучат ся малко нящо. Почудих ся как през толкози векове не ся намери ни един да познай това окаяно состояние и да покажи един прав път камто учението. Надеих ся дано барим сега ся убади някой, но отколкото познах, чи ся трудят за всеродни ползи, ни един не ся намери да смисли несчастните деца и да сочини за тях някоя книжка. Това дяло восприех аз: сочиних тойзи Буквар изперво със имена, местоимения и прочая, по граматически чин, щото сега да ся учат децата да сричат на тях и подире да ги имат за примери и помощ на Граматиката. Собрах и няколко къси и различни поучения от Дарварьоват Еклогар и гледах да ги напиша колкото мога просто, щото всякий да ги разбира, а които речи ми ся видяха май мъчни, гудих ги приградени и турски. Всякий, който види тази книжка, надея ся, да ся зарадува, а най-много учителите, защо тии, ми ся струва, отколе щяха да оставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахми някоя книга по нашиат язик, напечатана за тях.

В предговора обяснява взаимоучителната (алилодидактическа, белланкастерска) метода – 1 учител обучава до 200 деца с един набор таблици; и звуковата метода – буквите А, Б, В... да се четат не както досега - Аз, Буки, Веди..., и не както е прието при други народи А, Бе, Ве, а А, Бъ, Въ... Това е мн. силна илюстрация на желание за изграждане на независима, оригинална модерна физиономия на новата бг светска култура. Това самочувствие се проявява по-късно напр. в убедеността на Н. Рилски и В. Априлов, че трябва да се запази аналитизмът на новобг ез.

В края на първото издание оповестява създаването на Книжовна дружина, която си поставя за цел издаване на светски книги. Т.е. бележи важен момент в движението на общността – вече се оформя екип от съмишленици – стопански и културни дейци, елит.

Части на буквара: Буквар, молитви, начална граматика, аритметика, физически сказания. Букварът има четири части с четива – показват настъпващото движение към светската литература, предпочитаните от Просвещението жанрове, към част от които се насочва още Софроний:

1 – Добри съвети; 2 – Умни ответи; 3 – Басни; 4 – Различни  истории

Чрез Добри съвети се очертава нова ценностна система – на модерния човек („По-добре приятел верен, нежели камен безценен.“ „Колкото повече хортуваш, толкова повече погрешки струваш.“) В Умни ответи се въвежда жанрът диалог; също и – поне по имена – множество антични персонажи („Попитали Талеса що е най-лесно. Той рекъл: „Да учиш другите.“ А що е най-трудно? – Да научиш себе си.). Различни истории - (с антични герои – напр. Александър Македонски казал, че Филип го е родил, но Аристотел е по-важен за него, защото го научил. Също – писмото на Филип до Аристотел, когато се родил синът му – щастлив съм, че се роди във времето, когато живееш ти.). Баснята е един от типичните за Просвещението жанрове именно с това, че съдържа обособена поука. В Р буквар поуката е изведена в заглавието. („Кога са насилим, много измислями. Една огладняла врана намери едно гърне до половината с вода. Нито водата стигаше, нито гърнето можеше да катурне. Тогава взе камъчета, та ги напуща вътре и тъй водата са издигна и тя са напи.“)

Следващи преводачи на Езоп - Н. Рилски, Петко Славейков

ОТЗИВИ

А. Кипиловски: /…/ … издади на 1824 лето един буквар Петр X. Берович Казанлиата, защо той, освен дето последова алилодидактическото средство, което сичка Европа употребява, постарал ся йощи да изложи на децата и онейзи примери, които могат да дадат повод камто благонравието и да возбудят любопитството на малолетните, и тъй после едно умерено наставление в учението да могат децата да излязват от школите убозданни сас нуждните за животат им знанията. Той дума, чи часословите и псалтирите превосхождат знанието и на великовозрастните люди, ами как би могли маловозрастните да разумеят толкова високоразумителни знания? Тази истина е толкова известна, щото секи благоразумен человек можи да я познай. /…/. Священное цветообрание. 1825 г.

Ю. Венелин: Аз не съм видел ни един руски буквар, който по достойнство да се равнява на тая книжка, която е много поучителна; статиите й са написани много ясно, стилът е приятен и показва, че българският език е гъвък и удобен за всякакви изрази. Древните и сегашни българи. 1829 г.

Г. Пешаков: …Так свето труд твой, гледающ дивно/ С перст ще те сочи, показувати/ Чест и похвала сестрите пойни/ Слава щът ти да. Награда сладка.

Последна строфа на стихотворение от 30 куплета, написано на 1 ІІІ 1837 в чест на д-р П. Берон.

Р. Жинзифов: Осемнадесет години след като била издадена първата българска книга, посочена по-горе /”Молитвений крин” – Е.Н./, се появява втората. Това е „Букварът” на доктор Петър Берович … Макар че носи наименование „Буквар”, по своето широко и разнообразно съдържание тази книга по-скоро би могла да бъде наречена книга за полезно четене, още повече че в продължение на няколко десетки години е принасяла огромна и несъмнена полза на българската младеж, току-що започнала тогава да се учи на своя роден език. Бълг. лит.// Поэзия славян, … СПб, 1871 г.