Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2017 19:53 - Завоюването на Мексико
Автор: borsi Категория: Новини   
Прочетен: 7107 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Завоюването на Мексико

На 13 март в 1519 г. част от групата авантюристи (508 
войници с 10 оръдия, 16 коня и 100 моряци) начело с Ернан Кортес дебаркират на бреговете на днешно Мексико за да си завоюват място под слънцето, започвайки поход срещу Империята на Ацтеките 

Сред тях е и 19 годишният Бернал Диас дел Кастильо, беден младеж с благороден произход с не много добро образование, вече ветеран от походите в Панама и на полуостров Юкатан.


Завоюването на Мексико продължава 3 години, през които Диас води записки за всички битки и събития в които участва. Тези бележки, по-късно събира в книга, която озаглавява ""Истинската история за завоюването на Нова Испания"" (Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espaсa), превърнала се в една от най-забележителните исторически документи на XVI век.

Книгата е издавана и на български.

В нея са описани походите, политическите преговори с недоволните от ацтеките племена, споровете и интригите сред самите испанци, кървавите ритуали и жертвоприношения на ацтеките с десетки и понякога стотици хиляди жертви годишно (включително и деца), над 119 сражения в много от които Бернал Диас лично участва, убийството на Монтесума с камъни от собствения му народ, бягството с битка (Нощта на скръбта - La Noche Triste) от столицата Теночтитлан. 

По време на La Noche Triste, най-кризисния момент в завоюването на Мексико, Диас е между 1/3 -тата оцелели испанци и техните индиански съюзници тласкаланите, защото съобразява малко преди това, че по време на бягството от столицата, няма да бъде разумно да носи своя дял от плячката в злато.

Заменя цялото си 
злато за скъпоценни камъниценени от индианци и испанци за да носи колкото се по-малко тежест по време на бягството. Мнозина от другарите му поради това, че са натоварени освен с оръжия и снаряжението си и с голямо количество злато, се забавят и са убити от ацтеките или се удавят когато ацтеките разрушават мостовете по които испанците и техните съюзници бягат от столицата Теночтитлан.

По-късната обсадата на града от испанците и съюзните им индиански племена, приключила с пълния разгром на ацтеките на 13 март 1521 г. Тогава Ернан Кортес с помощтта на кораби построени от испанците на брега на езерото и с помощтта на неговите индиански съюзници тласкалците с 10 000 армия, завладяват столицата на империята на ацтеките Теночтитлан - днешния град Мексико. 

image

На рисунката, испанците, Кортес, индианката Маличне и вероятно чернокожият Хуан, личен прислужник на Кортес още от 
Куба. Малинче е подарена 19-20 годишна като робиня на Кортес, но става негов преводач и приятелка, а грубите войниците на Кортес започнали да и казват Доня (дама) още почти от първите дни сред тях, кара да се мисли, че щом тия прости войници казват дама на една подарена им от индианците робиня, значи тя наистина е била изумителна жена. Тя ражда на Кортес син (който е признат за наследник, но без дял от наследството на баща си и по-късно се бие за Хуан Австрийски в Европа), но по-късно се омъжва за друг испанец (дребен испански благородник). Освен син има и дъщеря, вероятно от втория си съпруг. 

Край почти всеки успял мъж има и жена. Хубавата индианка Малинче подарена на Кортес от индиански вождове (била робиня) става преводачка и оказва огромни услуги на испанците със своята дипломатичност и умение да преговаря, в борбата им срещу ацтеките и намирането на нови съюзници.

Приятелката на Кортес впоследствие е обожествена от мексиканците, а образът и често се смесва с Богородица.

Цялата история на завладяването е подробно описана от хроникьора на испанската експедиция Бернал Диас дел Кастильо.

По-късно Кортес губи почти всичко и едва не губи живота си в злополучната експедиция на Карл V и генуезкия адмирал Андрея Дория опитащи се да повторят победата си в Тунис при завладяването на Алжир.

Като награда за вярната служба, през 1522 г. Диес е награден с енкомиенда (феодално владение в Мексико), но участва в още една експедиция през 1524 г. против обявилия се за независим в земите на днешен Хондурас Кристобал де Олид.

Живее в град Мексико (бившата вече столица на ацтеките) до 1539 г. когато се връща за малко в Испания, а от 1541 г. се мести в Гватемала, където по-късно, през 1551 г. е назначен за управител на днешния град Антигуа Гватемала. Бернал Диас умира през 1584 г., в леглото си в дома си в Гватемала и е погребан в местната катедрала.

Книгата му е публикувана чак през 1632 г. въпреки, че 10-тина години преди своята смърт Диас я предава като напълно завършена. Но по една или друга причина, между които, политически, както и че част от участниците (описани в не чак толкова добра светлина) или техните деца са още живи или други са изчезнали безследно, книгата е издадена много по-късно, чак в 1632 г. 

Днес част от потомците на оцелелите испански конкистадори и на индианските вождове (включително на ацтеките) съставляват малката, но сплотена група на поставените в забранителен режим да използват титлите си (Мексико е република) и следени от полицията 
аристократи в Мексико 

☞ Инвестиционни консултации



Гласувай:
5



1. germantiger - поздрави за темата
23.07.2017 00:44
С извинение за претенцията ми, но за този и за Франсиско Писаро, до месец ще напиша потресаващ постинг, с "неща" непревежани на български никога.
цитирай
2. tryn - Почитания!
26.07.2017 07:09
Един постинг с голяма познавателна стойност!
Благодаря на автора!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5984331
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031