Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОТКЪСНАХ СТРЪК ЗА ТЕБ

               ОТКЪСНАХ СТРЪК ЗА ТЕБ

       ОТКЪСНАХ СТРЪК ЗА ТЕБ ОТ ХЪЛМА СНОЩИ РАНО.
ПОД СТРЪМНАТА СКАЛА МОРЕТО БЕ ПРОСТРЯНО -
ЕДИНСТВЕНО ОРЛИ ДОСТИГАТ ТОЗИ ВРЪХ...
ЦВЕТЕЦА ТАМ ВИДЯХ, МЕЖДУ СКАЛИ И МЪХ.

       А СЯНКА СЕ РАЗСТЛА НАД КАМЪНИТЕ БЛЕДИ
И КАКТО ПО МЕСТА НА БЛЯСКАВИ ПОБЕДИ
ГОЛЕМИ АРКИ ВСЕ СТРОЯТ, ТАКА И ТАМ,
КЪДЕТО СЕТЕН ЛЪЧ ДОГАРЯШЕ ЕДВАМ,

       НОЩТА СТРОЕШЕ СВОД ОТ ОБЛАЧНИ ПОЛЯНИ.
В МОРЕТО РОЙ ПЛАТНА ВЕТРЕЦЪТ ЛЕК ПОДГОНИ,
ПРОСВЕТВАХА ЕДВА СТРЕХИ В ДАЛЕЧЕН КЪТ,
КАТО ЧЕ ЛИ В СТРАХЛИВ СТРЕМЕЖ ДА НЕ БЛЕСТЯТ.

       ОТКЪСНАХ ТОЗИ СТРЪК ЗА ТЕБЕ, МОЯ МИЛА,
ЦВЕТЕЦЪТ МУ Е БЛЕД, ДЪХЪТ МУ НЯМА СИЛА,
А КОРЕНЪТ МУ СБРАЛ НА ТОЗИ ХЪЛМ ВИСОК
ОТ ВОДОРАСЛИ ДЪХ ГОРЧИВ ВЪВ СВОЯ СОК.

       ТОГАВА КАЗАХ: „ЧУЙ, НЕЩАСТЕН СТРЪК! В МОРЕТО
ОЧАКВАШЕ ТЕ СМЪРТ - ВЪВ БЕЗДНАТА, КЪДЕТО
ИЗЧЕЗВАТ И ПЛАТНА, И ОБЛАЦИ ДОРИ;
СЪДБАТА ТИ СМЕНИХ; ВЪРХУ СЪРЦЕ УМРИ,

       ВЕХНИ НАД ЖЕНСКА ГРЪД - НАД БЕЗДНА ПО-ГОЛЯМА,
КЪДЕТО СВЯТ Е СКРИТ, СЪС СВОЙ ЖИВОТ И ДРАМА;
НАМЕСТО В ОКЕАН ИДИ ПРИ ЛЮБОВТА."
ШУМЯХА ПАК ВЪЛНИ, ПОЛЕКА ЗАБЛЕСТЯ

       ПОСЛЕДЕН ДНЕВЕН ЛЪЧ НАД БУЙНАТА ИМ ПЯНА.
КАКВА ДЪЛБОКА СКРЪБ ТОГАВА МЕ ОБХВАНА,
ДОГДЕТО МИСЛЕХ ТЪЙ, И КОЛКО ЧЕРНОТА
НАВЛИЗАШЕ ВЪВ МЕН С ДЪХА НА ВЕЧЕРТА!



                 Превод от френски: Пенчо Симов