Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
03.06.2013 09:07 -
ПРИТЧА - ИВАЙЛО ДИМАНОВ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 264 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.06.2013 09:08
Прочетен: 264 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 03.06.2013 09:08
ПРИТЧА
С ЛУКАВА УСМИВКА ЛУНАТА ОФЕЙКА.
ПРОСВЕТНА ЗОРА, ИЗЧЕРВЕНА ОТ СРАМ.
ПРЕД МОРГАТА СПРЯ, ЗАПЪХТЯНА ЛИНЕЙКА.
ДАЛИ ПЪК И АЗ НЕ СЪМ ВЕЧЕ ЗА „ТАМ"?
ГРАДЪТ ВСЕ НАКА РАВНОМЕРНО ПОХЪРКВА,
ЗАХВЪРЛИЛ ПРОКЛЕТИТЕ ГРИЖИ И ЗЛОСТ.
В ПОЛУРАЗРУШЕНАТА, ГЪРБАВА ЦЪРКВА
СЛЕД ДЪЛГИ МИТАРСТВА, СЕ ВРЪЩА ХРИСТОС.
ПОЧАКАЙ, ПРИЯТЕЛ, ДА ИМАШ ЦИГАРА?
ЕЙ, ВЯРНО, ЗАБРАВИХ, ЧЕ ТИ СИ СВЕТЕЦ...
А МЕН АКО ПИТАШ - ИЗОБЩО НЕ ВЯРВАМ
ВЪВ ТОЯ ИЗМИСЛЕН И СМЕШЕН ВЕНЕЦ!
КАК МОГА ДА ВЯРВАМ ВЪВ ПРИКАЗНИ ФЕИ,
КАК МОГА ДА ВЯРВАМ В ПРОРОЦИ ДОБРИ,
КОГАТО КРАЙ МЕН СНОВАТ ФАРИСЕИ,
ГОТОВИ ДА СТЪПЧАТ ЧЕСТТА СИ ДОРИ...
НЕ РИЗАТА - КОЖАТА С НОЖ ЩЕ ТИ СМЪКНАТ.
ЩЕ ПИЯТ КРЪВТА КАТО ЯБЪЛКОВ СОК!
А ТИ МИ ГОВОРИШ НЕЯСНО И СМЪТНО
ЗА ВРЕМЕ, КОГАТО ЧОВЕК - ЩЕ Е БОГ...
ПОЧАКАЙ, ПРИЯТЕЛ, НЕДЕЙ ДА СИ ТРЪГВАШ!
ДУЗИНА ВЪЛШЕБСТВА И ПРИКАЗКИ ЗНАМ.
ЛИНЕЙКАТА СПРЯ, ПРЕД СМЪЛЧАНАТА ЦЪРКВА...
ОТНОВО Е ТИХО, ОТНОВО СЪМ САМ...
Ивайло Диманов
С ЛУКАВА УСМИВКА ЛУНАТА ОФЕЙКА.
ПРОСВЕТНА ЗОРА, ИЗЧЕРВЕНА ОТ СРАМ.
ПРЕД МОРГАТА СПРЯ, ЗАПЪХТЯНА ЛИНЕЙКА.
ДАЛИ ПЪК И АЗ НЕ СЪМ ВЕЧЕ ЗА „ТАМ"?
ГРАДЪТ ВСЕ НАКА РАВНОМЕРНО ПОХЪРКВА,
ЗАХВЪРЛИЛ ПРОКЛЕТИТЕ ГРИЖИ И ЗЛОСТ.
В ПОЛУРАЗРУШЕНАТА, ГЪРБАВА ЦЪРКВА
СЛЕД ДЪЛГИ МИТАРСТВА, СЕ ВРЪЩА ХРИСТОС.
ПОЧАКАЙ, ПРИЯТЕЛ, ДА ИМАШ ЦИГАРА?
ЕЙ, ВЯРНО, ЗАБРАВИХ, ЧЕ ТИ СИ СВЕТЕЦ...
А МЕН АКО ПИТАШ - ИЗОБЩО НЕ ВЯРВАМ
ВЪВ ТОЯ ИЗМИСЛЕН И СМЕШЕН ВЕНЕЦ!
КАК МОГА ДА ВЯРВАМ ВЪВ ПРИКАЗНИ ФЕИ,
КАК МОГА ДА ВЯРВАМ В ПРОРОЦИ ДОБРИ,
КОГАТО КРАЙ МЕН СНОВАТ ФАРИСЕИ,
ГОТОВИ ДА СТЪПЧАТ ЧЕСТТА СИ ДОРИ...
НЕ РИЗАТА - КОЖАТА С НОЖ ЩЕ ТИ СМЪКНАТ.
ЩЕ ПИЯТ КРЪВТА КАТО ЯБЪЛКОВ СОК!
А ТИ МИ ГОВОРИШ НЕЯСНО И СМЪТНО
ЗА ВРЕМЕ, КОГАТО ЧОВЕК - ЩЕ Е БОГ...
ПОЧАКАЙ, ПРИЯТЕЛ, НЕДЕЙ ДА СИ ТРЪГВАШ!
ДУЗИНА ВЪЛШЕБСТВА И ПРИКАЗКИ ЗНАМ.
ЛИНЕЙКАТА СПРЯ, ПРЕД СМЪЛЧАНАТА ЦЪРКВА...
ОТНОВО Е ТИХО, ОТНОВО СЪМ САМ...
Ивайло Диманов
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
