Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МАРБУРГ

                                    МАРБУРГ

       ТРЕПЕРЕХ АЗ. ПЛАМВАХ И ГАСНЕХ ОТ СТРАСТ.
ТРЕСЯХ СЕ. НАПРАВИХ Й ДНЕС ПРЕДЛОЖЕНИЕ -
НО КРАЙ, ДЕЛАЙЛИРАЛ СЪМ. ОТКАЗ - ОТ РАЗ.
ТЯ ПЛАЧЕ. А АЗ - СРЕД СВЕТЦИТЕ БЛАЖЕНИ.

       ИЗЛЯЗОХ НАВЪН. КАТО НОВОРОДЕН
СЕ ЧУВСТВАХ. НЕЩА И ОТ СМИСЪЛ ЛИШЕНИ,
ЖИВЕЕХА И БЕЗРАЗЛИЧНИ КЪМ МЕН
ПОЛИТАХА В СВОЙТО ПРОЩАЛНО ЗНАЧЕНИЕ.

       РАЗПЛАВЕН БЕ ПЪТЯТ И СМУГЛИЯ ЛОБ
БЕ СМРЪЩИЛ И ГЛЕДАШЕ СВОДА СЪС ЗЛОБА
ПАВАЖЪТ, И ВЯТЪР В ЛИПИТЕ С ГРЕБЛО
ГРЕБЕШЕ. И ВСИЧКО ТОВА БЕ - ПОДОБИЯ.

       ВЪРТИ ГО, СУЧИ ГО, НО СВЕЖДАХ ОТ СРАМ
ОЧИ - ДА НЕ ВИЖДАМ КАК ВСЕ МИ СЕ КЛАНЯТ.
НЕ ЩЯХ ЗА БОГАТСТВО ИЗОБЩО ДА ЗНАМ.
И БЯГАХ - ОТ СТРАХ ДА НЕ РУХНА В РИДАНИЯ.

       ИНСТИНКТЪТ ВРОДЕН КАТО СТАР ЛИЦЕМЕР
ПРОТИВЕН МИ БЕ. НО МИ БЕ ПО ПЕТИТЕ:
„ДЕТИНСКА ИЗГОРА - РЕШИ НАСАМЕ -
НО НЕКА ВСЕ ПАК СИ ОТВАРЯМ ОЧИТЕ!"

       „ТРЪГНИ И ВЪРВИ!" - СХОЛАСТИК ЗАСЛЕПЕН,
ИНСТИНКТЪТ МЕ ВОДЕШЕ С МЪДРИ СЪВЕТИ
ПРЕЗ НЕПРОХОДИМИ ГЪСТАЦИ ПРЕД МЕН
ОТ ЛЮЛЯЦИ, СТРАСТИ, ДЪРВЕТА НАГРЕТИ.

       „ТИ ПЪРВО ТРЪГНИ - ПОСЛЕ МОЖЕ И В БЯГ" -
ТВЪРДЕШЕ, А НОВОТО СЛЪНЦЕ ВЪЗЗЕТО
СЛЕДЕШЕ КАК УЧАТ ТУЗЕМЕЦА БЯЛ
ДА СТЪПВА ПО СТАРАТА НОВА ПЛАНЕТА.

       ЕДНИ ГИ СЛЕПЕШЕ ТОВА. КАТО В РОГ
БЕ ТЪМНО ЗА ДРУГИ, ОЧИЩА ИЗЦЪКЛИЛИ.
В ГЕРГИНИТЕ ПИЛЕНЦА РИЕХА РОВ,
ЩУРЧЕТА - ЧАСОВНИЦИ - БЯХА ЗАЦЪКАЛИ.

       ПЛАМТЯХА СТРЕЛИТЕ И В ТОЯ ШПАЛИР
СЕ ВЗИРАШЕ ПЛАДНЕТО. В ДЕЛНИКА ТУКАШЕН
КОЙ ТИХО СЕ СТЯГАШЕ ЗА ПАНАИР,
КОЙ, СВЕЛ СЕ НАД НОВ АРБАЛЕТ, СИ СВИРУКАШЕ.

       ЖЪЛТЕЕШЕ ПЯСЪКЪТ, ЗНОЯ ИЗПИЛ,
ПРЕД БУРЯ ПОД ВЕЖДИ ОТ ХРАСТИ СЕ ВЗИРАШЕ.
И СВОДЪТ СЕ СПИЧАШЕ, РУХНАЛ УНИЛ
ВРЪЗ НЯКАКЪВ СТРЪК ОТ ТРЕВА КРЪВОСПИРАЩА.

       АЗ ЦЯЛАТА - ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ -
ТЪЙ КАКТО ПИЕСА ОТ ШЕКСПИР-ТРАГИКЪТ -
ТЕ НОСЕХ, НАЗУБРИЛ ТЕ С ЖАР ОТПРЕДИ
И ПАК РЕПЕТИРАХ ТЕ, САМ, КАТО НИКОГА.

       ЩОМ ПАДНЕХ ПРЕД ТЕБЕ, ОБГЪРНАЛ БЕЗ УМ
И ЛЕД, И МЪГЛА, И САМАТА ПОВЪРХНОСТ,
(АХ, КАК СИ КРАСИВА!) - И ОГНЕН САМУМ -
КАКВО ТИ Е? СТИГА, ДЕ! СВЪРШИ. ОТВЪРГНАТ.

       ТУК БИЛ МАРТИН ЛУТЕР. ТАМ БРАТЯ ГРИМ.
ЩО НОКТЕСТИ СТРЕХИ. ДЪРВЕТА. НАДГРОБИЯ.
И ВСИЧКО ТУК ПОМНИ И С ДУХ НЕСЛОМИМ
Е ЖИВО. И ВСЕ ПАК ТОВА СА ПОДОБИЯ.

       НЕ, УТРЕ НЕ ЩЕ ИДА. ОТКАЗ - ОТ РАЗ,
ПО-ЯСНО ОТ СБОГОМ Е! КВИТ! ДА ЗАМИНА.
НО ГАРИ, НАВАЛИЦИ - НЕ Е ЗА НАС.
КАКВО ЛИ МЕ ЧАКА, О, ПЛОЧИ СТАРИННИ?

       ЩЕ ВИСНЕ ЧАРШАФ, ОТ МЪКА ИЗТЪКАН.
ЩЕ СЕДНАТ И В ДВАТА ПРОЗОРЕЦА МЕСЕЦИ.
СКРЪБТА ЩЕ Е ПЪТНИЧКА С КНИЖКА В РЪКА
И НА ОТОМАНКАТА ЩЕ СЕ НАМЕСТИ.

       ЗАЩО СЕ БОЯ? ЗНАМ Я ТАЯ БЕЗСЪНИЦА
ПОДОБНО ГРАМАТИКА. И СМЕ НА „ ТИ".
ЗАЩО, ЩОМ ПРИВИЧНИТЕ МИСЛИ НАВЪН СА,
АЗ СТРЯСКАМ СЕ, СЯКАШ СЪЗРЯЛ ЛУНАТИК.

       ТА НОЩИТЕ СЯДАТ С МЕН ШАХ ДА ИГРАЯТ
НА ПОДА С ЛУНЕН ПАРКЕТ ЗАБЛЕСТЯЛ,
АКАЦИИ В МОЯ ПРОЗОРЕЦ УХАЯТ
И В ЪГЪЛА - ЗРИТЕЛ - СРЕБРЕЕ СТРАСТТА.

И СЛАВЕЯТ ЦАР Е! ИГРАЯ С БЕЗСЪНИЦАТА.
        ЦАРИЦА - ТОПОЛАТА! БДЯ УМОРЕН.
И ПАК ПОБЕЖДАВА НОЩТА. И РАЗСЪМВА СЕ.
И БЯЛОТО УТРО, ИЗПЛУВА - ПРЕД МЕН.



                   Превод от руски:
                    Кирил Кадийски