Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРИКЛЯКВАНИЯ

                             ПРИКЛЯКВАНИЯ

УСЕТИЛ КУРКАНЕ, И ДНЕС КЪМ ОБЕД ЧАК
СЕ БУДИ С МЪКА БРАТ МИЛОТИУС И ЗЪРВА
       КАК СЛЪНЦЕТО ЛЪЩИ КАТО ЧЕРПАК;
И ЦЕПИ ГО ГЛАВА, А ТРЯБВА И ТЕПЪРВА
ДА ВДИГА ТЕЖКИЯ КАЛУГЕРСКИ ТУМБАК.

ВЪРТИ СЕ В МРЪСНАТА ПОСТЕЛЯ, НО РАЗПЛУТА
       СНАГА НАДИГА, ВБИЛ В КОРЕМА КОЛЕНЕ,
ЩАСТЛИВ КАТО СТАРИК, УСПЯЛ В ЕДНА МИНУТА
ДА СГРАБЧИ, КЛЕТИЯТ, И НОЩНОТО ГЪРНЕ,
И ЧАК ДО КРЪСТА ДА ЗАГОЛИ ДВАТА БУТА.

        И ЕТО ГО, КЛЕЧИ И, СГЪРЧИЛ ПРЪСТИ, БОС
ТРЕПЕРИ, РАДВА СЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЛАСКА,
ЗАКНИЖЕНИЯ ДЖАМ ЗАЛЯЛА С МАЗЕН СОС,
И КАТО ПОЛИП, С КРЪВ НАЛЯН, ИГРИВО БЛЯСКА
ПОД СЛЪНЦЕТО ВЪРХЪТ НА МЕСЕСТИЯ НОС.

* * *
КРАЙ ОГЪНЯ РЪЦЕ Е СКРЪСТИЛ, ДРЕМЕ И С ДЖУКА
УВИСНАЛА, НОЗЕ ПРОТЕГНАЛ, СВЕЛ ГЛАВА;
ВОНЯТ КРАЧОЛИТЕ, ЛУЛИЧКАТА МЪЖДУКА
И НЕЩО ШАВА ИЗ ЛЕНИВИТЕ ЧЕРВА
ТЪЙ КАКТО ПТИЦА СЕ РОВИ ИЗ БОКЛУКА.

        А СРЕД РУИНИТЕ НА ДРИПЕЛИ И СМРАД
СЕ ВАЛЯТ ПО КОРЕМ БЕЗЧУВСТВЕНИТЕ ВЕЩИ;
СКАМЕЙКИ-ЖАБИ СПЯТ СРЕД ТЪПА БЛАГОДАТ,
А ПЪК БЮФЕТИТЕ, РАЗЗИНАЛИ ЗЛОВЕЩИ
УСТИ - ПОДОБНО ХОР - СЪНУВАТ АДСКИ ГЛАД.

        ТАКАВА ЖЕГА Е; ГЛАВАТА СЯКАШ С ВАТА
НАТЪПКАНА, ТЕЖИ; ТОЙ ЧУВА ИЗВЕДНЪЖ
КАК ПОЧВАТ КОСМИ ДА МУ НИКНАТ ПО БРАДАТА.
И ТЪЙ РАЗХЪЛЦВА СЕ СЛЕД МАЛКО ТОЯ МЪЖ,
ЧЕ ЩЕ РАЗЧЕКНЕ ЧАК НА СТОЛЧЕТО КРАКАТА.

* * *
А В ТИХА ЛУННА НОЩ ЩОМ ЛИГАВИ ЛЪЧИ
ПОРЪБЯТ ЗАДНИКА, ЗАЕЛ УДОБНА ПОЗА,
НА РОЗОВИЯ СНЯГ СЕ ВИЖДА КАК КЛЕЧИ
И СЯНКАТА - ЕДНА РАЗПУКВАЛА СЕ РОЗА.
И КЪМ ВЕНЕРА - ЧУТОВЕН НОС - СТЪРЧИ.



                    Превод от френски:
                        Кирил Кадийски