Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СЛЕДИ

                            СЛЕДИ

       СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН НОЩЕС,
РАЗХОЖДАХ СЕ НА БРЕГА НА ОКЕАНА,
А В ПЯСЪКА ДО МОИТЕ СЛЕДИ
ВЪРВЯХА ДРУГИ - БЯХМЕ ДВАМА.

       ДО ТУКА - НИЩО ИНТЕРЕСНО,
ЧОВЕК ДА МИНЕ - СВЯТ ШИРОК,
НО В ОБЛАЦИТЕ ВИЖДАХ СЦЕНИ
ОТ ДОСЕГАШНИЯ ЖИВОТ

       И БЕШЕ ЧУДНО, ДАЖЕ СТРАШНО,
КОЙ БЕШЕ ТОЗИ ГОСПОДИН ВИСОК?
В МИГ ОНЕМЯХ, СТАНА МИ ЯСНО,
ВЪРВЯХ ДО СЕБЕ СИ - СЪС БОГ.

ТОЙ САМО СЕ УСМИХНА И ПОСОЧИ
        КЪМ ОБЛАЦИТЕ. ВИЖДАХ АЗ
КАК МАЙКА МИ МЕ ГУШКА КАТ"ОТРОЧЕ,
А НЕГОВАТА СТЪПКА ПАК ДО НАС.

       ВИДЯХ, КОГАТО ЗАОБИЧАХ
И ПЪРВАТА ЗА МЕН ЖЕНА,
Е, ТЯ ТОГАВА БЕ МОМИЧЕ -
ЗА МЕНЕ ДАЖЕ НЕ РАЗБРА...

БЕЗБРОЙНИ СЦЕНИ ОТ ЖИВОТА
СЕ СМЕНЯХА ПРЕД МОИТЕ ОЧИ,
        НО ВИНАГИ ЗАБЕЛЯЗВАХ
ДО МОИТЕ - ТЕЗ НЕГОВИ СЛЕДИ...

       НО ОБЛАЦИТЕ ПРИТЪМНЯХА,
НЕБЕТО ПОЧНА ДА ТРЕЩИ
И ГЛАРУСИТЕ ОНЕМЯХА,
НАГОРЕ ВДИГНАХ АЗ ОЧИ.

       ВИДЯХА СЕ В СЦЕНИ СТРАШНИ,
НА МЪКА, НА БЕДА, НА СКРЪБ,
НО СЛЕДИ ОТ НЕГО НЯМАШЕ ДО МОЙТЕ,
ЯВНО ТОЙ МИ БЕ ОБЪРНАЛ ГРЪБ.

       ПОПИТАХ: „ГОСПОДИ, КОГАТО
НАЙ-МНОГО ВИКАЛ СЪМ ТЕ АЗ,
НЕ СИ ПРОТЕГНАЛ ТИ РЪКАТА,
ОСТАВИЛ СИ МЕ САМ ТОГАЗ.

ВИЖ КОЛКО МЪКА ИЗЖИВЯЛ СЪМ,
       А ТИ ОСТАВИЛ СИ МЕ САМ.
ДО МОИТЕ СЛЕДИ ТЕ НЯМА.
А АЗ ОТ ТЕБ СЪМ ИМАЛ НУЖДА ТАМ."

        ПРОТЕГНА СИ КЪМ МЕН РЪКАТА,
ПОГАЛИ МЕ С УСМИХНАТО ЛИЦЕ
И РЕЧЕ: „НЕ, МОМЧЕ, ВЪВ ТВОЙТА МЪКА,
АЗ ТЕ НОСИХ - НА РЪЦЕ... "

2012, 18-ти януари
Емил Стоянов

* * *
Стихотворението е вдъхновено от разказа:
„Следи от стъпки" - на Маргарет
Фишбак   Пауърс