Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВЪЗЕЛЪТ

                         ВЪЗЕЛЪТ

       КАЖИ МИ, БОСОНОГО ДЕТСТВО.
КАЖЕТЕ МИ, ПРИЯТЕЛИ-НАХИМОВЦИ.
КАЖИ МИ, ЮНОШЕСТВО МОЕ.
НИМА НЕ СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ОТКРИХ
ТЪЙ РАНО ТЪРСЕНИЯ БРЯГ?

       АМУНДСЕН, МАГЕЛАН, КОЛУМБ,
ОТПЛАВАХА НА СЕВЕР И НА ЮГ.
ОТПЛАВАХТЕ, БРАДАТИ КАПИТАНИ,
А АЗ ЗАВИНАГИ ОСТАНАХ ЮНГА.

ПРИЯТЕЛИ-МОРЯЦИ, ОТКРИВАТЕЛИ,
       ОТКРИЙТЕ МОЕТО ПРИСТАНИЩЕ.
ЕЛАТЕ МИ, НЕ СВЪРШВА, НЕ ИЗВЕТРЯ
ВИНОТО, НА СТАРОТО ПРИЯТЕЛСТВО.

КАЖЕТЕ МИ, ПОСТИГНАХТЕ ЛИ СВОЯТА МЕЧТА?
       НАПИСАХТЕ ЛИ СТРАШНИ СТИХОВЕ?
ОТКРИХТЕ ЛИ НЕВИЖДАНИ ЗЕМИ?
ПО СВОЯ ПЪТ НЕ СРЕЩНАХТЕ ЛИ ЛЮБОВТА?

                    АКО Я СРЕЩНЕТЕ,
      АКО НАСТИГНЕТЕ МЕЧТАТА СИ,
     АКО НАПИШЕТЕ ОНИЯ СТИХОВЕ,
                       ЗАКЛЕВАМ ВИ!
ИЗПИЙТЕ ЧАША ГЪСТО, ЮЖНО ВИНО
                          ЗАРАД МЕН!

КАЖЕТЕ НА МОМИЧЕТАТА ДА НЕ ЧАКАТ.
       КАЖЕТЕ, ЧЕ МОРЯКЪТ
Е ВЪРЗАЛ КОРАБА СИ ЗА ЕДНА МЕЧТА -
НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА РАЗВЪРЖЕ ВЪЗЕЛА.

       СЕГА РАЗБИРАМ, ОДИСЕЙ,
ЗАЩО СИ ЗАПОВЯДАЛ ДА ТЕ ВЪРЖАТ.
ЗАЩО МОРЯЦИТЕ ЗАПУШВАЛИ
УШИТЕ СИ СЪС ВОСЪК.

ЕДНА СИРЕНА ТУКА МЕ ПРИВЛЕЧЕ.
               И СТАНАХ НЕИН РОБ.
ГЛАСЪТ Й В КЪСНИ НОЩИ МЕ ЗОВЕ.
                         И ТРЪГВАМ.
ВСЯКА НОЩ, В ПОТАЙНА ДОБА СЪМ ПРИ НЕЯ.
           ТЪЙ ЖИВЕЯ. ДОКОГА ЛИ?...



       Иван Ставрев