Далеч от мене вятърът отвея
амбициите всъде да съм пръв,
живея в проста къщица на кея –
живот ли беше? – няма друг такъв.
Какво са славата, властта, парите,
опустошаващата суета? –
светът без тях е чист като обител,
разтребен от ненужните неща.
Желанията, тленните капризи,
загърбих всичко – и не сещам срам –
тъй чисти са ми двете сетни ризи,
че мога още днес да ви ги дам.
Изгубени войни и мъжки битки,
побъркващата воля за успех –
неувенчан със лавровите китки,
платих си всичкото, което взех.
В небето се подписах с тежък палец.
Като дете из думите играх.
Проводил днес поредния си залез,
от туй, що иде, мен не ме е страх.
Аз вече нямам време за омрази.
През портите със райския обков
ще мина със последната! – онази,
великата измислица Любов.
разтребен от ненужните неща.
разтребен от ненужните неща.
Да, Валюше, и се живее по-чисто.
Благодаря.
Чу
Само да не ти е в къщата! :-)))
В чу-до ще се видиш.
Чу
22.12.2014 14:25
Вземи ме и мен, сигурно там е хубаво?
Чу
Благодаря, Фавне.
Чу
Благодаря.
Чу
опустошаващата суета? –
светът без тях е чист като обител,
разтребен от ненужните неща."
***
Поздрави, Поете! Харесва ми стихотворението.
опустошаващата суета? –
светът без тях е чист като обител,
разтребен от ненужните неща."
***
Поздрави, Поете! Харесва ми стихотворението.
Наздраве, Санде!
Чу