Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
11.02.2015 07:31 -
ХАОТИЧЕН СПОМЕН - АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2015 07:32
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 11.02.2015 07:32
ХАОТИЧЕН СПОМЕН
ВЪРВЯХ И СТРАДАХ ОТ ГОРЕЩО СЛЪНЦЕ,
САМИЯТ ВЪЗДУХ ПАРЕШЕ ОЧИТЕ МИ.
НО АЗ СЪЗИРАХ ПОЛУТЪМНА КРЪЧМА
И СТАР ТЕЗГЯХ, И ШАРЕНИ БУТИЛКИ.
НАЛИВАХ БАВНО ВЪВ ПРОЗРАЧНА ЧАША
ЗЛАТИСТО ПИТИЕ, КОЕТО СВЕТИ.
ЧАСОВНИКЪТ МЕ ГЛЕДАШЕ ВНИМАТЕЛНО,
СЪС НИСЪК ГЛАС ЗА НЕЩО МЕ СЪВЕТВАШЕ.
АЗ ПЛАЧЕХ УМОРЕНО И УСМИХВАХ СЕ.
А ПРИВЕЧЕР ДОХОЖДАХА НЕХАЙНО
МЪЖЕ С ГОЛЕМИ СРЕБЪРНИ ХАРМОНИКИ
И СВИРЕХА НА ТЪМНИТЕ МОМИЧЕТА.
АЗ ИСКАХ ДА ТАНЦУВАМ, А ПЪК ПЕЕХ.
И НЯКОЙ ТИХО МИЛВАШЕ РЪЦЕТЕ МИ.
ЦЕЛУВАХА МЕ НЕПОЗНАТИ УСТНИ.
ОЧИ МЕ ГЛЕДАХА, МЪЛЧАХА, ИСКАХА.
КАК ДА ЗАБРАВЯ ТВОЯ ВЕСЕЛ ХАОС?
НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ И НЕ МОГА.
АЗ ТЪРСЯ КАК ДА СТРАДАМ ОТ УСМИВКИ.
ОТ ТАНЦ, ОТ СЛЪНЦЕ, ОТ ДАЛЕЧНИ СПОМЕНИ.
НО САМ ЛИ СЪМ СЕГА?... ОХ, НИЩО ОТ ТОВА.
ЩЕ СЕ ПОМЪЧА ДА ИЗГЛЕЖДАМ РАДОСТЕН.
ЩЕ ЗАЖИВЕЯ МОЖЕ БИ СПОКОЙНО
И ЩЕ ОБИКНА ПОНЕ МАЛКО ХОРАТА.
.jpg)
Александър Вутимски
ВЪРВЯХ И СТРАДАХ ОТ ГОРЕЩО СЛЪНЦЕ,
САМИЯТ ВЪЗДУХ ПАРЕШЕ ОЧИТЕ МИ.
НО АЗ СЪЗИРАХ ПОЛУТЪМНА КРЪЧМА
И СТАР ТЕЗГЯХ, И ШАРЕНИ БУТИЛКИ.
НАЛИВАХ БАВНО ВЪВ ПРОЗРАЧНА ЧАША
ЗЛАТИСТО ПИТИЕ, КОЕТО СВЕТИ.
ЧАСОВНИКЪТ МЕ ГЛЕДАШЕ ВНИМАТЕЛНО,
СЪС НИСЪК ГЛАС ЗА НЕЩО МЕ СЪВЕТВАШЕ.
АЗ ПЛАЧЕХ УМОРЕНО И УСМИХВАХ СЕ.
А ПРИВЕЧЕР ДОХОЖДАХА НЕХАЙНО
МЪЖЕ С ГОЛЕМИ СРЕБЪРНИ ХАРМОНИКИ
И СВИРЕХА НА ТЪМНИТЕ МОМИЧЕТА.
АЗ ИСКАХ ДА ТАНЦУВАМ, А ПЪК ПЕЕХ.
И НЯКОЙ ТИХО МИЛВАШЕ РЪЦЕТЕ МИ.
ЦЕЛУВАХА МЕ НЕПОЗНАТИ УСТНИ.
ОЧИ МЕ ГЛЕДАХА, МЪЛЧАХА, ИСКАХА.
КАК ДА ЗАБРАВЯ ТВОЯ ВЕСЕЛ ХАОС?
НЕ ИСКАМ ДА ЗАБРАВЯ И НЕ МОГА.
АЗ ТЪРСЯ КАК ДА СТРАДАМ ОТ УСМИВКИ.
ОТ ТАНЦ, ОТ СЛЪНЦЕ, ОТ ДАЛЕЧНИ СПОМЕНИ.
НО САМ ЛИ СЪМ СЕГА?... ОХ, НИЩО ОТ ТОВА.
ЩЕ СЕ ПОМЪЧА ДА ИЗГЛЕЖДАМ РАДОСТЕН.
ЩЕ ЗАЖИВЕЯ МОЖЕ БИ СПОКОЙНО
И ЩЕ ОБИКНА ПОНЕ МАЛКО ХОРАТА.
.jpg)
Александър Вутимски
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
