Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
29.09.2015 08:43 -
МОНОЛОГ НА РОЗОВИЯ ХРАСТ - ПЕТКО БРАТИНОВ
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 985 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2015 08:44
Прочетен: 985 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 29.09.2015 08:44
МОНОЛОГ НА РОЗОВИЯ ХРАСТ
ЦВЕТЯТА, РАЗЦЪФТЕЛИ ПРЕДИ МЕНЕ,
УМИРАТ ВЪВ СРЕДАТА НА ГРАДИНАТА.
И НЕ НАПРАЗНО ТЕ СА ВЪВ СРЕДАТА -
ТАМ ПОЧВАТА Е СИЛНО ПЛОДОРОДНА,
А МЯСТОТО Е СЛЪНЧЕВО И ЛИЧНО.
ТЕ МОЖЕХА БЕЗ НИКАКВО СЪМНЕНИЕ
ДА СВЕТЯТ СЪС ИЗПРАВЕНИ СТЕБЛА.
ТЕ МОЖЕХА БЕЗ НИКАКВО ПРЕПЯТСТВИЕ
ДА МОГАТ ДА СЕ ВИЖДАТ ОТДАЛЕЧЕ.
И ТОЧНО ЗАТОВА НАД ТЯХ ТРЕПЕРЯХА.
ПОЛИВАХА ГИ С ЛЕЙКИ ПОСРЕБРЕНИ,
ПОДХРАНВАХА ГИ С РАЗНИ ВИТАМИНИ,
А ВЕЧЕР ГИ ПОКРИВАХА ГРИЖЛИВО
С ПРЕДПАЗНИТЕ НАЙЛОНОВИ ПЛАТНА.
И ТЕ ОТ САМОЧУВСТВИЕ ЗВЪНЯХА.
НО ЕТО ЧЕ ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ЕСЕНТА
СЛУЧАЙНО ГИ ЗАБРАВИХА ОТКРИТИ.
И ПЪРВАТА СЛАНА ГИ ОСЛАНИ.
ЦВЕТЯТА, РАЗЦЪФТЕЛИ ПРЕДИ МЕНЕ,
УМИРАТ ВЪВ СРЕДАТА НА ГРАДИНАТА.
А АЗ СЪМ ОТСТРАНИ... ТАКА ЖИВЕЯ -
САМОТЕН, НЕИЗВЕСТЕН, ИЗТОЩЕН.
НО ОЩЕ СЕ ДЪРЖА. ПО МОЙТЕ КЛОНИ
ПУЛСИРАТ ЗАКАЛЕНИ ЦВЕТОВЕ.
И ВЕЧЕ ТЕ ЩЕ БЪДАТ ЗАБЕЛЯЗАНИ.
И ВЕЧЕ ТЕ ЩЕ БЪДАТ ОЦЕНЕНИ.
ЩЕ БЪДАТ ТЕ. НО МЕНЕ МЕ БОЛИ,
ЧЕ УТРЕ ГРАДИНАРЯТ ЩЕ СПЕЧЕЛИ
ОТ ТЯХНАТА ПОСЛЕДНА КРАСОТА.
И АЗ ПОГЛЕЖДАМ ТАЙНО КЪМ ДЕЦАТА -
ДАНО ДА ГИ ОТКРАДНАТ ПРЕЗ НОЩТА.
Автор: Петко Братинов
ЦВЕТЯТА, РАЗЦЪФТЕЛИ ПРЕДИ МЕНЕ,
УМИРАТ ВЪВ СРЕДАТА НА ГРАДИНАТА.
И НЕ НАПРАЗНО ТЕ СА ВЪВ СРЕДАТА -
ТАМ ПОЧВАТА Е СИЛНО ПЛОДОРОДНА,
А МЯСТОТО Е СЛЪНЧЕВО И ЛИЧНО.
ТЕ МОЖЕХА БЕЗ НИКАКВО СЪМНЕНИЕ
ДА СВЕТЯТ СЪС ИЗПРАВЕНИ СТЕБЛА.
ТЕ МОЖЕХА БЕЗ НИКАКВО ПРЕПЯТСТВИЕ
ДА МОГАТ ДА СЕ ВИЖДАТ ОТДАЛЕЧЕ.
И ТОЧНО ЗАТОВА НАД ТЯХ ТРЕПЕРЯХА.
ПОЛИВАХА ГИ С ЛЕЙКИ ПОСРЕБРЕНИ,
ПОДХРАНВАХА ГИ С РАЗНИ ВИТАМИНИ,
А ВЕЧЕР ГИ ПОКРИВАХА ГРИЖЛИВО
С ПРЕДПАЗНИТЕ НАЙЛОНОВИ ПЛАТНА.
И ТЕ ОТ САМОЧУВСТВИЕ ЗВЪНЯХА.
НО ЕТО ЧЕ ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ЕСЕНТА
СЛУЧАЙНО ГИ ЗАБРАВИХА ОТКРИТИ.
И ПЪРВАТА СЛАНА ГИ ОСЛАНИ.
ЦВЕТЯТА, РАЗЦЪФТЕЛИ ПРЕДИ МЕНЕ,
УМИРАТ ВЪВ СРЕДАТА НА ГРАДИНАТА.
А АЗ СЪМ ОТСТРАНИ... ТАКА ЖИВЕЯ -
САМОТЕН, НЕИЗВЕСТЕН, ИЗТОЩЕН.
НО ОЩЕ СЕ ДЪРЖА. ПО МОЙТЕ КЛОНИ
ПУЛСИРАТ ЗАКАЛЕНИ ЦВЕТОВЕ.
И ВЕЧЕ ТЕ ЩЕ БЪДАТ ЗАБЕЛЯЗАНИ.
И ВЕЧЕ ТЕ ЩЕ БЪДАТ ОЦЕНЕНИ.
ЩЕ БЪДАТ ТЕ. НО МЕНЕ МЕ БОЛИ,
ЧЕ УТРЕ ГРАДИНАРЯТ ЩЕ СПЕЧЕЛИ
ОТ ТЯХНАТА ПОСЛЕДНА КРАСОТА.
И АЗ ПОГЛЕЖДАМ ТАЙНО КЪМ ДЕЦАТА -
ДАНО ДА ГИ ОТКРАДНАТ ПРЕЗ НОЩТА.
Автор: Петко Братинов
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
