Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
29.09.2015 08:34 -
СЪНЕН КОШМАР - АЛЕКСЕЙ АПУХТИН
СЪНЕН КОШМАР
СЪНУВАХ СТРАШЕН СЪН: СТОЯ С ПОКЛОН
ПРЕД СТАТУЯТА ТВОЯ И ЖАЛЕЯ,
ТЪЙ КАКТО Е СТОЯЛ ПИГМАЛИОН
И МОЛЕЛ ДА ВЪЗКРЪСНЕ ГАЛАТЕЯ.
СИЯЕШЕ С АНТИЧНА КРАСОТА
ЧЕЛОТО ТИ ВИСОКО, ОТ ОЧИТЕ
СТРУЕШЕ СВЕТЛА КРОТОСТ; ДОБРОТА
ИЗЛЪЧВАХА НА МРАМОРА ЧЕРТИТЕ...
И ИЗВЕДНЪЖ УСЕТИХ, ПРЕБЛЕДНЯЛ
ОТ НЕТЪРПИМА БОЛКА, КАК САМИТЕ
РЪЦЕ, ИЗВАЯНИ ОТ МРАМОР БЯЛ,
МЕ СТИСКАХА ЗА ГЪРЛОТО, ГЪРДИТЕ -
ДУШЕХА МЕ, РАЗКЪСВАХА МЕ ТЕ,
ОБЗЕТИ ОТ НЕТЪРПЕЛИВА ЗЛОБА...
АЗ ИСКАХ ДА ИЗБЯГАМ, НО КЪДЕ -
БЯХ ПО-СКОВАН И ОТ ПОКОЙНИК В ГРОБА...
И ЧУВСТВАХ КАК ИЗГУБВАМ СИЛА АЗ,
И КАК ВЪВ СМЪРТЕН УЖАС ЛЕДЕНЕЯ,
ИЗМЪЧЕН БЯХ, НО ПАК С ЛЮБОВНА СТРАСТ
ПОВТАРЯХ: „ВЪЗКРЪСНИ, О, ГАЛАТЕЯ!..."
ИЗСТРАДАЛОТО МОЕ СЪЩЕСТВО
С НАДЕЖДА ЗА ПОЩАДА ТЕ ЗОВЕШЕ...
НИ ЖАЛОСТ, НИТО ДАЖЕ ТЪРЖЕСТВО
В СПОКОЙНИЯ ТИ ПОГЛЕД НЕ ЛИЧЕШЕ...
КАТО ПРЕДИ С АНТИЧНА КРАСОТА
СИЯЕШЕ ЧЕЛОТО, ОТ ОЧИТЕ
СТРУЕШЕ СВЕТЛА КРОТОСТ, ДОБРОТА
ИЗЛЪЧВАХА НА МРАМОРА ЧЕРТИТЕ...
ПОВТАРЯХ: „ВЪЗКРЪСНИ!..." ДО ОНЯ МИГ,
КОГАТО МРАЗ ГРЪДТА МИ ЗАОБВИВА
И В ОТГОВОР НА МОЯ СМЪРТЕН ВИК
ВНЕЗАПНО ЧУХ - МЕЛОДИЯ ИГРИВА...
.jpg)
Автор: Алексей Апухтин
Превод: Добромир Тонев
СЪНУВАХ СТРАШЕН СЪН: СТОЯ С ПОКЛОН
ПРЕД СТАТУЯТА ТВОЯ И ЖАЛЕЯ,
ТЪЙ КАКТО Е СТОЯЛ ПИГМАЛИОН
И МОЛЕЛ ДА ВЪЗКРЪСНЕ ГАЛАТЕЯ.
СИЯЕШЕ С АНТИЧНА КРАСОТА
ЧЕЛОТО ТИ ВИСОКО, ОТ ОЧИТЕ
СТРУЕШЕ СВЕТЛА КРОТОСТ; ДОБРОТА
ИЗЛЪЧВАХА НА МРАМОРА ЧЕРТИТЕ...
И ИЗВЕДНЪЖ УСЕТИХ, ПРЕБЛЕДНЯЛ
ОТ НЕТЪРПИМА БОЛКА, КАК САМИТЕ
РЪЦЕ, ИЗВАЯНИ ОТ МРАМОР БЯЛ,
МЕ СТИСКАХА ЗА ГЪРЛОТО, ГЪРДИТЕ -
ДУШЕХА МЕ, РАЗКЪСВАХА МЕ ТЕ,
ОБЗЕТИ ОТ НЕТЪРПЕЛИВА ЗЛОБА...
АЗ ИСКАХ ДА ИЗБЯГАМ, НО КЪДЕ -
БЯХ ПО-СКОВАН И ОТ ПОКОЙНИК В ГРОБА...
И ЧУВСТВАХ КАК ИЗГУБВАМ СИЛА АЗ,
И КАК ВЪВ СМЪРТЕН УЖАС ЛЕДЕНЕЯ,
ИЗМЪЧЕН БЯХ, НО ПАК С ЛЮБОВНА СТРАСТ
ПОВТАРЯХ: „ВЪЗКРЪСНИ, О, ГАЛАТЕЯ!..."
ИЗСТРАДАЛОТО МОЕ СЪЩЕСТВО
С НАДЕЖДА ЗА ПОЩАДА ТЕ ЗОВЕШЕ...
НИ ЖАЛОСТ, НИТО ДАЖЕ ТЪРЖЕСТВО
В СПОКОЙНИЯ ТИ ПОГЛЕД НЕ ЛИЧЕШЕ...
КАТО ПРЕДИ С АНТИЧНА КРАСОТА
СИЯЕШЕ ЧЕЛОТО, ОТ ОЧИТЕ
СТРУЕШЕ СВЕТЛА КРОТОСТ, ДОБРОТА
ИЗЛЪЧВАХА НА МРАМОРА ЧЕРТИТЕ...
ПОВТАРЯХ: „ВЪЗКРЪСНИ!..." ДО ОНЯ МИГ,
КОГАТО МРАЗ ГРЪДТА МИ ЗАОБВИВА
И В ОТГОВОР НА МОЯ СМЪРТЕН ВИК
ВНЕЗАПНО ЧУХ - МЕЛОДИЯ ИГРИВА...
.jpg)
Автор: Алексей Апухтин
Превод: Добромир Тонев
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
