Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
01.11.2015 07:05 -
НАДЕЖДА - ЕЛЕНА ДЕНЕВА
Автор: ambroziia
Категория: Поезия
Прочетен: 460 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2015 07:05
Прочетен: 460 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 01.11.2015 07:05
НАДЕЖДА
КРАСИВА БЕ. СТОЕШЕ СИ НА ПЕЙКАТА
И ТОПЛЕШЕ ВДЪРВЕНОТО Й ТЯЛО.
В ОЧИТЕ Й СМОКИНИ БАВНО ЗРЕЕХА
И ЛЯТОТО ЗАПОЧНА ОТНАЧАЛО.
РЪЦЕТЕ Й РАЗЛИСТВАХА ДЪРВЕТАТА.
ИЗПРАВЯХА ПОСОКИТЕ АЛЕИТЕ,
А ТОПКАТА ЧЕРВЕНА НА ДЕТЕТО В МЕН
ПОДСКОЧИ И СЕ СПРЯ НА ДЪХ ОТ НЕЯ.
КРАСИВА БЕ. ПОД ПЛАСТОВЕТЕ ПЕПЕЛ
И В ДРЕХАТА, НЕПОМНЕЩА ЦВЕТА СИ;
ПОД БЕЛЕЗИТЕ СИ И ПОД СВИРЕПИТЕ
ПЕТИ НА ТОЗИ ЗЪЛ НОЕМВРИ СВЪСЕН.
ИЗГЛЕЖДАШЕ ДО КОСТИ ИЗМОРЕНА,
НО ВЪПРЕКИ ТОВА ДО РАЙ СПОКОЙНА.
КРАСИВА БЕ. И АЗ РИСУВАХ В МЕНЕ
ЛИЦЕТО Й - ЗА ДА СИ Я ПРИПОМНЯ.
НАМИСЛИ ЗАЛЪК. С ГЪЛЪБА СИ КАЗАХА
ПО ДВЕ ИЛИ ПЪК ПО СТО ТРЕПТЯЩИ ИСТИНИ.
НАХРАНИ ГО. А ТОЙ НЕ ЗАБЕЛЯЗА,
ЧЕ НЯМА ХЛЯБ, А ШЕПА БЕЛИ МИСЛИ.
СТОЯХ С УСТА, ЗАТВОРЕНА С МЪЛЧАНИЕ.
СТОЯХ И ЧАКАХ ДА МЕ ЗАБЕЛЕЖИ.
А ТЯ МИ СЕ УСМИХНА И ТОВА БЕ
ОТ ВЕКОВЕ НАЙ-ЛАСКАВАТА НЕЖНОСТ
КЪМ МЕН И КЪМ ВСЕЛЕНАТА МИ ТИХА,
ДО РАНА ЗЕЙНАЛА И АНТРАЦИТНА.
И СТРАХОВЕТЕ МИ СЕ РАЗТОПИХА
В СМОКИНОВИТЕ Й ОЧИ И СТИХНАХА...
АЗ ТРЪГНАХ. А НАДЕЖДА ЗАЖИВЯ
В СЪРЦЕТО МИ. ПРЕСТАНА ДА УМИРА.
ЧЕРВЕНАТА МИ ТОПКА ИЗВЪРВЯ
ЕДИН УБОЖДАЩ ПЪТ И СТАНА ЗИМНО
ПРЕЗРЯЛО СЛЪНЦЕ - ТОПЛО КАТО НАР
И ГРЕЙНАЛО ОЧАКВАНЕ ЗА ЛЯТО.
И ДНЕС ВЪРВЯ СЛЕД МАЛКИТЕ ПОЖАРИ,
В КОИТО СЕ ТОПИ БЕЗ ГЛАС ВИНАТА МИ
ЧЕ СЪМ ЧОВЕК. И НЯКОГА ГРЕША.
НО ПОСЛЕ НЯКАК ВСИЧКО СЕ НАРЕЖДА.
ЗАРАВЯМ СЕ В АРХИВА НА ДУШАТА СИ
ДА СИ ПРИПОМНЯ ЗА ЕДНА НАДЕЖДА,
КРАСИВА ВЪВ СЪНЯ СИ ПОЛУ-ЗИМЕН.
КРАСИВА Е. ЗАЩОТО МИ Е НУЖНА.
ДЕТЕТО В МЕН ЗАПОЧВА ДА РАЗБИРА -
ДОРИ ДА СПИ, ТЯ ВСЪЩНОСТ НИ СЪБУЖДА.
Автор: Елена Денева
КРАСИВА БЕ. СТОЕШЕ СИ НА ПЕЙКАТА
И ТОПЛЕШЕ ВДЪРВЕНОТО Й ТЯЛО.
В ОЧИТЕ Й СМОКИНИ БАВНО ЗРЕЕХА
И ЛЯТОТО ЗАПОЧНА ОТНАЧАЛО.
РЪЦЕТЕ Й РАЗЛИСТВАХА ДЪРВЕТАТА.
ИЗПРАВЯХА ПОСОКИТЕ АЛЕИТЕ,
А ТОПКАТА ЧЕРВЕНА НА ДЕТЕТО В МЕН
ПОДСКОЧИ И СЕ СПРЯ НА ДЪХ ОТ НЕЯ.
КРАСИВА БЕ. ПОД ПЛАСТОВЕТЕ ПЕПЕЛ
И В ДРЕХАТА, НЕПОМНЕЩА ЦВЕТА СИ;
ПОД БЕЛЕЗИТЕ СИ И ПОД СВИРЕПИТЕ
ПЕТИ НА ТОЗИ ЗЪЛ НОЕМВРИ СВЪСЕН.
ИЗГЛЕЖДАШЕ ДО КОСТИ ИЗМОРЕНА,
НО ВЪПРЕКИ ТОВА ДО РАЙ СПОКОЙНА.
КРАСИВА БЕ. И АЗ РИСУВАХ В МЕНЕ
ЛИЦЕТО Й - ЗА ДА СИ Я ПРИПОМНЯ.
НАМИСЛИ ЗАЛЪК. С ГЪЛЪБА СИ КАЗАХА
ПО ДВЕ ИЛИ ПЪК ПО СТО ТРЕПТЯЩИ ИСТИНИ.
НАХРАНИ ГО. А ТОЙ НЕ ЗАБЕЛЯЗА,
ЧЕ НЯМА ХЛЯБ, А ШЕПА БЕЛИ МИСЛИ.
СТОЯХ С УСТА, ЗАТВОРЕНА С МЪЛЧАНИЕ.
СТОЯХ И ЧАКАХ ДА МЕ ЗАБЕЛЕЖИ.
А ТЯ МИ СЕ УСМИХНА И ТОВА БЕ
ОТ ВЕКОВЕ НАЙ-ЛАСКАВАТА НЕЖНОСТ
КЪМ МЕН И КЪМ ВСЕЛЕНАТА МИ ТИХА,
ДО РАНА ЗЕЙНАЛА И АНТРАЦИТНА.
И СТРАХОВЕТЕ МИ СЕ РАЗТОПИХА
В СМОКИНОВИТЕ Й ОЧИ И СТИХНАХА...
АЗ ТРЪГНАХ. А НАДЕЖДА ЗАЖИВЯ
В СЪРЦЕТО МИ. ПРЕСТАНА ДА УМИРА.
ЧЕРВЕНАТА МИ ТОПКА ИЗВЪРВЯ
ЕДИН УБОЖДАЩ ПЪТ И СТАНА ЗИМНО
ПРЕЗРЯЛО СЛЪНЦЕ - ТОПЛО КАТО НАР
И ГРЕЙНАЛО ОЧАКВАНЕ ЗА ЛЯТО.
И ДНЕС ВЪРВЯ СЛЕД МАЛКИТЕ ПОЖАРИ,
В КОИТО СЕ ТОПИ БЕЗ ГЛАС ВИНАТА МИ
ЧЕ СЪМ ЧОВЕК. И НЯКОГА ГРЕША.
НО ПОСЛЕ НЯКАК ВСИЧКО СЕ НАРЕЖДА.
ЗАРАВЯМ СЕ В АРХИВА НА ДУШАТА СИ
ДА СИ ПРИПОМНЯ ЗА ЕДНА НАДЕЖДА,
КРАСИВА ВЪВ СЪНЯ СИ ПОЛУ-ЗИМЕН.
КРАСИВА Е. ЗАЩОТО МИ Е НУЖНА.
ДЕТЕТО В МЕН ЗАПОЧВА ДА РАЗБИРА -
ДОРИ ДА СПИ, ТЯ ВСЪЩНОСТ НИ СЪБУЖДА.
Автор: Елена Денева
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
