* * *
                                       На Пиер
Старче духовито, много шеговито,
колко си ми драго, колко си ми мило!
Я кажи ми вчера ти къде си било,
че си толкоз младо, че си толкоз живо,
винаги бъбриво, винаги щастливо?
Много си живяло, доста си видяло
и по път вървяло - вряло и кипяло.
Весело живееш, над беди се смееш,
нерви си владееш, иде ти да пееш.
Но признай си, честно, никак не е лесно
с млади да се мериш и пред булки периш.
Днешните мадами ти не можеш мами
както беше вчера вечер на миндера.
Време е минало, но не си заспало.
Още ти си здраво, още ти си право.
С внуците щастлив си и ракийка пий си,
не мисли за дроба, нито пък за гроба.
Младите навярно ще ги сложиш в джоба.
И на твойта булка поздрав ази пращам,
болести и мъки горите да хващат!
Знам, че е добричка и ти е едничка!
Тя звезда е твоя, тя гори за тебе
и утре заран рано млекце ще ти налее.
Щом кахърен станеш, песен ще попее
и ще се усмихне с обич най-голяма.
Ето ти звездата, за теб друга няма.
Колко си ми драго, колко си ми мило,
Ти бъде все младо, ти бъди все живо!

ПС: Ти ме посъветва да пиша за звезди и аз се вслушах в твоя съвет.

Вальо, ако знаех, че ще обявиш жена ми за звезда, нямаше да съм толкова жесток към нея в последния си разказ, по-скоро фейлетон. Ще й прочета твоите стихове, а в Пловдив тя трябва да ни черпи, ако успеем да се видим на 21 или 22 т.м. На лични ми напомни телефона си, ако може.
Поздрави!
П и е р
ПС - Или в Скайпа...

Как така жесток?! Странно ми звучи изговорено от твоята уста!

А това какво е?
"Засрамих се, че тичам да видя колата, вместо да проверя жена ми жива ли е в другата стая. Нея винаги поставях на първо място, докато един ден се сдоби с таблет и реши да се еманципира. Толкова съм преуморен от къщната работа, че сутрин, както видяхте, съм като пиян, залитам, бутам, чупя без да искам и се самосъжалявам после. Но не плача! Капне ли сълза на клавиатурата, току съм направил късо съединение. Може и да греша, но толкова са ми познанията по електротехника…"
Просто ми писна да съм внимателен с еманципирана жена. Жената трябва да е крехка, да гледа мъжа си в очите, а не снимки във Фейсбук. Да му прави крем-карамел...
Щом имам такива изисквания, значи съм с характер на жесток робовладелец...
Поздрави!
П и е р

От мен имате катерушки-веселушки, птички-певички и ще се радвам да ви видя с Пиер в София на пясъчника в Южния парк.
С кофички и лопатки, момчета :-))))))))))))

Я зарежи тези приказки. Колко ли си се ослушвал рано сутринта да чуеш дали звездата ти похърква в съседната стая? А след това си се ядосвал. Ама това е поради факта, че не си открил приготвен крем карамел. А не си спомняш, че го излапа още снощи... И за клавиатурата не си прав. От една сълза нищо няма да й стане. Моята клавиатура само какво ли не е видяла. Един приятел, в стремежа си да ме пита дали го уважавам, ми я заля с вино. Цял час я сушихме със сишуара на щерката. И тя се оправи.Цяла седмица вонеше на вино, но се оправи. А жената ми я заля с бира. Бях си отворил кенче до клавиатурата и се бях вглъбил в blogbg, а жената се опита да ме прасне по главата, но улучи бирата. И клавиатурата пак се оправи. Не стана късо съединение. :))) Така, че спокойно! Реви си на воля.

Ама ще има ли крем карамел?

Не може да не отреагирам на този сладък коментар.
Преди 18 години, почти точно преди 18 години, заведох внука си Стефчо, който сега отбива службата си като преводач в лекарски кабинет, да си играе в градинката пред спортната палата. Катери се той сам по стълбичката, за да се пусне по слончето-пързалка за съвсем малки и затова тутави дечица. Аз дебна отстрани да не падне. Писна му да чака на едно от стъпалата... Пред него - момиченце с голо гръбче. Наведе се нашият и го целуна.
Та ако с Вальо ще се връщаме на тази възраст, не знам какво ще ни е поведението в Южния парк...
П и е р

Целувка по голо гръбче е нещо прекрасно. А слончето-пързалка е нещо велико. Спомням си едно такова слонче от една градинка в Банишора. Близо до моята студентска квартира преди много време. Тогава в потайна доба се пързаляхме с една моя колежка... Ама не си спомням дали я целунах по голото гръбче... Ех, как вече започнах да забравям : - (

Благодарение на теб го открих.
Той е "бисер между мъниста", точно като теб.
Има чудесно чувство за хумор, което ми допадна като "ръкавица":).
Твоето стихотворение е повече от достойно за него!
Бъдете здрави и щастливи!

Блгодаря за отношението ти към мен, а също така и към Пиер. Той наистина е "бисер" - умен и много добър. Но аз не съм "бисер". Много по-лош съм, а ми се иска да съм малко въгленче, готово да се разпали и да изпепелява. Уф, че глупости ти дрънкам!!! Извинявай, но аз съм си такъв!
Поздрави!

Всичко добро пожелавам на двамата от сърце.
Прекрасно е усещането след посещение на твоята
страница, на Пиер - също...
Прегръщам ви !

Поздрави и благодарности от мен и Пиер. От сърце, разбира се! Благодарим!