Стоманени магнолии посях
във сто годишните полета на тъгата, 
след време влюбени да гледат
   как цъвтят, 
живот им вдъхвам
     със сърцето и душата си... 

"след време влюбени да гледат
как цъфтят" - това е достатъчно.
Добричка си - и по сърце и по душа.

Стоманени магнолии в стогодишните полета на тъгата - студено! Колко ли топлина ще е нужна да разцъфтят! Имаш горещо, обичливо сърце! Поздрави, Софи!

любим филм - ще си го потърся!