Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04 12:57 - ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА - ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НОВАТА СТИХОСБИРКА НА ПОЕТА ИВАН Г. ИЛИЕВ
Автор: ambroziia Категория: Поезия   
Прочетен: 729 Коментари: 6 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ЗА  ЧИСТА  И  СВЯТА  РЕПУБЛИКА

Автор: Иван  Г.  Илиев


Доц. д-р  Иван  Георгиев  Илиев


КРАТКИ  БИОГРАФИЧНИ  ДАННИ

Доцент  д-р  Иван  Георгиев  Илиев,  български  лингвист,
е  роден  през  1969  г.  Завършва  Българска  филология
във  Великотърновския  университет  (1989-1994)  и
Английска  филология  в  Пловдивския  университет
(1998-2004).  Доктор  по  старобългарски  език  (2005).
Бил  е  учител  в  Казанлък.  От  1999 г.  досега  преподава
История  на  българския  език  във  филиала  на
Пловдивския  университет  в  Кърджали.
Доцент  (2011)  в  Пловдивския  университет.
Лектор  по  Български  език  в  Корейския  университет
за  чужди  езици  в  Сеул  (2006-2009).
Автор  на  езиковедски  монографии  и  изследвания,
както  и  на  повечето  от  текстовете  на  песните
на  Светла  Илиева,  някои  от  които  издадени  в
стихосбирката  „Моята  война"  (2007).
На  06.04.2017.г.  излиза  от  печат  новата  му  стихосбирка
„За  чиста  и  свята  Република".

* * *



НЯКОЛКО  СТИХОТВОРЕНИЯ  ОТ  НОВАТА
СТИХОСБИРКА  НА  ПОЕТА  ИВАН  ГЕОРГИЕВ  ИЛИЕВ:
„ЗА  ЧИСТА  И  СВЯТА  РЕПУБЛИКА"




1. ОБЛАЦИ  ОТ  СМРАД

Случайно  минеш  ли  в  зори
край  някой  наш  промишлен  град,
ще  видиш  стройните  комини
да  бълват  облаци  от  смрад.

Кълба  от  лепкав  черен  дим
се  стрелят  ниско  над  земята,
обгръщат  всичко  в  облак  прах
и  тровят  въздуха,  водата.

Хубавата  Татковина  е  покрита  със  комини,
а  полята  и  горите  със  боклуци  са  зарити.
Тъй  година  след  година  си  живеем  във  боклука,
раждаме  се  и  стареем,  без  на  никой  да  му  пука.

Отрова  в  нашите  реки,
с  отрова  пълно  е  морето.
Отрова  в  нашите  гори,
с  отрова  пълно  е  небето.

Отрова  имаме  в  кръвта,
отрова  има  в  дробовете,
отрова  дишаме,  ядем,
отровени  са  градовете.

* * *



2. ЗА  ЧИСТА  И  СВЯТА  РЕПУБЛИКА

Нека  за  миг  си  припомним  онези,
които  загърбиха  дом  и  имот,
поеха  трънливия  път  на  борбата
и  скъпо  платиха  със  своя  живот.

Дякони,  даскали,  прости  орачи,
повярвали  всички  във  общата  цел,
пожертвали  всичко,  което  обичат,
обхванати  вкупом  от  порива  смел.

За  чиста  и  свята  Република,
за  чиста  и  свята  Държава!
Едни  във  борбата  ще  паднат,
но  други  напред  продължават.

Балканът  свирепо  се  мръщи,
реката  сърдито  бучи,
над  всички  гробове  незнайни
победен  сигнал  ще  звучи!

* * *



3. СТРАХУВАМ  СЕ  ЗА  СВОЯТА  РОДИНА

Страхувам  се  за  своята  Родина,
страхувам  се  за  своите  деца.
Мечтите  ми  умират  и  се  пръскат
на  хиляди  разбити  стъкълца.

Гари  без  влакове,  празни  училища,
пътища  и  дупки,  живот  без  морал.
Цигани  с  брадви  изсичат  гората,
душите  ни  плуват  в  помия  и  кал...

* * *



4. КУРШУМ  ИЛИ  ВЪЖЕ

Хълмове  и  степ,  вятър  и  мъгла,
вихрено  препускам  върху  кон  стрела.
Белите  злодеи  се  боят  от  мен,
искат  да  ме  видят  най-накрая  в  плен.

Владеех  гората  владеех  степта,
отнеха  ми  всичко  освен  смелостта.
Сега  ме  преследват  като  вълк  ранен,
животът  ми  в  злато  е  оценен.

Борих  се  години  във  неравен  бой,
жертвах  всички  сили  за  народа  свой.
В  битката  погубих  хиляди  мъже,
всеки  миг  очаквам  куршум  или  въже.

* * *



5. ПУСТИНЕН  МИРАЖ

Сред  знойния  дъх  на  арабска  пустиня
войници  запяват  на  български  в  хор.
Гласът  им  отеква  унило  зад  хълма,
до  тях  се  издига  пилон  с  трикольор.

В  очите  им  гордост  геройска  не  свети,
по  устните  пясък  и  прах  се  лепят.
Пристигнаха  лесни  пари  да  спечелят,
но  трима  от  тях  неподвижни  лежат.

Напрегнат,  войникът  на  пост  край  реката
се  взира  във  мрака  и  тръпне  скован.
Отсреща  прозорци  враждебно  присветват
и  някой  извиква:  „Наемник  презрян!"

И  там  зад  пердетата  хора  се  смеят,
а  той  се  озърта  за  нов  саботаж.
За  него  семейството,  родната  къща,
превръщат  се  бавно  в  пустинен  мираж.

* * *



6. САПУНКИ  И  ЧАЛГА

Какво  се  обърка  в  тази  държава,
какво  се  обърка  със  този  народ?
В  свободна  страна  вегетираме,  тлеем
и  водим  в  Европа  мизерен  живот.

Във  такси  и  кредити  всички  до  гуша,
борим   се,  драпаме  да  се  спасим;
във  страх  и  летаргия  бавно  потъваме,
колко  ли  века  това  ще  търпим?

Обичам  страната  си  -  няма  съмнение,
но  все  пак  България  не  са  бюрократите
или  депутатите,  броящи  кюфтетата,
за  мене  България  не  са  тарикатите.

И  пак  в  механата  пътят  ни  води
или  към  чужбина,  дори  към  балкана.
Улици  мръсни,  просяци,  кучета,
сапунки  и  чалга  по  първа  програма.

Държавата  мащеха  здраво  ни  гази  -
обират  ни  с  рекет  или  по  закон.
Едни  имат  банки,  палати,  хотели,
а  други  спестяват  за  нов  панталон.

След  толкоз  години  развой  на  човека
сме  още  със  първа  сигнална  система,
животът  човешки  стотинка  не  струва,
излишен  е  разумът,  чувствата  дремят.

Достойство  загубили,  лудо  копнеем
в  ръка  да  докопаме  карта  зелена,
съседите  мразим,  светини  презираме
и  без  идеали  скотски  живеем.

Търпиме  и  чакаме  следващ  месия,
избори  жалки  пак  наближават,
гласувайте  съвестно,  скъпи  съграждани,
това  си  избрахте,  това  заслужавате!

* * *



7. КОННИЦИ

Аз  чувам  нощем  тропота  на  хиляди  копита,
сърцето  ми  е  лудо  и  осъдено  да  скита.
Във  вените  ми  бясно  препускат  молекули
също  като  конници,  във  вражи  стан  нахлули.

Конници,  бясно  препускащи  конници,
идват  в  съня  ми,  когато  затворя  очи.
Лудо  се  гонят,  размахвайки  своите  копия,
тръгват  си  сутрин  със  първите  светли  лъчи.

Застанал  като  в  унес  пред  някоя  картина,
назад  се  нося  бързо  във  минали  години.
До  Аспарух  на  коня  с  хазарите  се  бия,
или  със  Крума  Страшни  от  череп  вино  пия.

Конници,  бясно  препускащи  конници,
идват  в  съня  ми,  когато  затворя  очи.
Лудо  се  гонят,  размахвайки  своите  копия,
тръгват  си  сутрин  със  първите  светли  лъчи.

Сутрин  събужда  ме  тътенът  глух  от  двубоите
и  във  ушите  ми  ехо  от  битки  кънти.
Носи  със  себе  си  спомен  за  славното  минало,
буди  в  душата  ми  стари  изтлели  мечти.




Автор:  Иван  Георгиев  Илиев








Гласувай:
17
0


Вълнообразно


1. litatru - Мила Амбрози, продължавай напред!
18.04 11:50
Поздрави - Литатру!
<3
цитирай
2. litatru - Много истини
18.04 11:54
са изказани в стиховете на доц. д-р Илиев!
Поздрави - Литатру!
цитирай
3. ambroziia - Поздрави - Литатру! <3 ...
19.04 10:47
litatru написа:
Поздрави - Литатру!
<3


Благодаря ти от сърце, мила Литатру!
Желая ти хубав и ползотворен ден!
цитирай
4. ambroziia - са изказани в стиховете на доц. д-р ...
19.04 10:50
litatru написа:
са изказани в стиховете на доц. д-р Илиев!
Поздрави - Литатру!


Оказва се, че Радетелите за „Чиста и Свята Република"
не са се свършили, за което Слава на Бога!
цитирай
5. to4icata111 - Честито!
19.04 20:04
Поздравления и пожелания за здраве и успехи!
Криси
цитирай
6. ambroziia - Поздравления и пожелания за здраве ...
19.04 21:24
to4icata111 написа:
Поздравления и пожелания за здраве и успехи!
Криси
/

Благодаря, Криси, за добрите пожелания!
Хубава вечер!


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ambroziia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6960396
Постинги: 17355
Коментари: 3892
Гласове: 32815
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930