Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
10.04.2017 12:57 -
ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА - ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НОВАТА СТИХОСБИРКА НА ПОЕТА ИВАН Г. ИЛИЕВ
ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА
Автор: Иван Г. Илиев
Доц. д-р Иван Георгиев Илиев
КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
Доцент д-р Иван Георгиев Илиев, български лингвист,
е роден през 1969 г. Завършва Българска филология
във Великотърновския университет (1989-1994) и
Английска филология в Пловдивския университет
(1998-2004). Доктор по старобългарски език (2005).
Бил е учител в Казанлък. От 1999 г. досега преподава
История на българския език във филиала на
Пловдивския университет в Кърджали.
Доцент (2011) в Пловдивския университет.
Лектор по Български език в Корейския университет
за чужди езици в Сеул (2006-2009).
Автор на езиковедски монографии и изследвания,
както и на повечето от текстовете на песните
на Светла Илиева, някои от които издадени в
стихосбирката „Моята война" (2007).
На 06.04.2017.г. излиза от печат новата му стихосбирка
„За чиста и свята Република".
* * *
НЯКОЛКО СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ НОВАТА
СТИХОСБИРКА НА ПОЕТА ИВАН ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВ:
„ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА"
1. ОБЛАЦИ ОТ СМРАД
Случайно минеш ли в зори
край някой наш промишлен град,
ще видиш стройните комини
да бълват облаци от смрад.
Кълба от лепкав черен дим
се стрелят ниско над земята,
обгръщат всичко в облак прах
и тровят въздуха, водата.
Хубавата Татковина е покрита със комини,
а полята и горите със боклуци са зарити.
Тъй година след година си живеем във боклука,
раждаме се и стареем, без на никой да му пука.
Отрова в нашите реки,
с отрова пълно е морето.
Отрова в нашите гори,
с отрова пълно е небето.
Отрова имаме в кръвта,
отрова има в дробовете,
отрова дишаме, ядем,
отровени са градовете.
* * *
2. ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА
Нека за миг си припомним онези,
които загърбиха дом и имот,
поеха трънливия път на борбата
и скъпо платиха със своя живот.
Дякони, даскали, прости орачи,
повярвали всички във общата цел,
пожертвали всичко, което обичат,
обхванати вкупом от порива смел.
За чиста и свята Република,
за чиста и свята Държава!
Едни във борбата ще паднат,
но други напред продължават.
Балканът свирепо се мръщи,
реката сърдито бучи,
над всички гробове незнайни
победен сигнал ще звучи!
* * *
3. СТРАХУВАМ СЕ ЗА СВОЯТА РОДИНА
Страхувам се за своята Родина,
страхувам се за своите деца.
Мечтите ми умират и се пръскат
на хиляди разбити стъкълца.
Гари без влакове, празни училища,
пътища и дупки, живот без морал.
Цигани с брадви изсичат гората,
душите ни плуват в помия и кал...
* * *
4. КУРШУМ ИЛИ ВЪЖЕ
Хълмове и степ, вятър и мъгла,
вихрено препускам върху кон стрела.
Белите злодеи се боят от мен,
искат да ме видят най-накрая в плен.
Владеех гората владеех степта,
отнеха ми всичко освен смелостта.
Сега ме преследват като вълк ранен,
животът ми в злато е оценен.
Борих се години във неравен бой,
жертвах всички сили за народа свой.
В битката погубих хиляди мъже,
всеки миг очаквам куршум или въже.
* * *
5. ПУСТИНЕН МИРАЖ
Сред знойния дъх на арабска пустиня
войници запяват на български в хор.
Гласът им отеква унило зад хълма,
до тях се издига пилон с трикольор.
В очите им гордост геройска не свети,
по устните пясък и прах се лепят.
Пристигнаха лесни пари да спечелят,
но трима от тях неподвижни лежат.
Напрегнат, войникът на пост край реката
се взира във мрака и тръпне скован.
Отсреща прозорци враждебно присветват
и някой извиква: „Наемник презрян!"
И там зад пердетата хора се смеят,
а той се озърта за нов саботаж.
За него семейството, родната къща,
превръщат се бавно в пустинен мираж.
* * *
6. САПУНКИ И ЧАЛГА
Какво се обърка в тази държава,
какво се обърка със този народ?
В свободна страна вегетираме, тлеем
и водим в Европа мизерен живот.
Във такси и кредити всички до гуша,
борим се, драпаме да се спасим;
във страх и летаргия бавно потъваме,
колко ли века това ще търпим?
Обичам страната си - няма съмнение,
но все пак България не са бюрократите
или депутатите, броящи кюфтетата,
за мене България не са тарикатите.
И пак в механата пътят ни води
или към чужбина, дори към балкана.
Улици мръсни, просяци, кучета,
сапунки и чалга по първа програма.
Държавата мащеха здраво ни гази -
обират ни с рекет или по закон.
Едни имат банки, палати, хотели,
а други спестяват за нов панталон.
След толкоз години развой на човека
сме още със първа сигнална система,
животът човешки стотинка не струва,
излишен е разумът, чувствата дремят.
Достойство загубили, лудо копнеем
в ръка да докопаме карта зелена,
съседите мразим, светини презираме
и без идеали скотски живеем.
Търпиме и чакаме следващ месия,
избори жалки пак наближават,
гласувайте съвестно, скъпи съграждани,
това си избрахте, това заслужавате!
* * *
7. КОННИЦИ
Аз чувам нощем тропота на хиляди копита,
сърцето ми е лудо и осъдено да скита.
Във вените ми бясно препускат молекули
също като конници, във вражи стан нахлули.
Конници, бясно препускащи конници,
идват в съня ми, когато затворя очи.
Лудо се гонят, размахвайки своите копия,
тръгват си сутрин със първите светли лъчи.
Застанал като в унес пред някоя картина,
назад се нося бързо във минали години.
До Аспарух на коня с хазарите се бия,
или със Крума Страшни от череп вино пия.
Конници, бясно препускащи конници,
идват в съня ми, когато затворя очи.
Лудо се гонят, размахвайки своите копия,
тръгват си сутрин със първите светли лъчи.
Сутрин събужда ме тътенът глух от двубоите
и във ушите ми ехо от битки кънти.
Носи със себе си спомен за славното минало,
буди в душата ми стари изтлели мечти.
Автор: Иван Георгиев Илиев
Автор: Иван Г. Илиев
Доц. д-р Иван Георгиев Илиев
КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
Доцент д-р Иван Георгиев Илиев, български лингвист,
е роден през 1969 г. Завършва Българска филология
във Великотърновския университет (1989-1994) и
Английска филология в Пловдивския университет
(1998-2004). Доктор по старобългарски език (2005).
Бил е учител в Казанлък. От 1999 г. досега преподава
История на българския език във филиала на
Пловдивския университет в Кърджали.
Доцент (2011) в Пловдивския университет.
Лектор по Български език в Корейския университет
за чужди езици в Сеул (2006-2009).
Автор на езиковедски монографии и изследвания,
както и на повечето от текстовете на песните
на Светла Илиева, някои от които издадени в
стихосбирката „Моята война" (2007).
На 06.04.2017.г. излиза от печат новата му стихосбирка
„За чиста и свята Република".
* * *
НЯКОЛКО СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ НОВАТА
СТИХОСБИРКА НА ПОЕТА ИВАН ГЕОРГИЕВ ИЛИЕВ:
„ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА"
1. ОБЛАЦИ ОТ СМРАД
Случайно минеш ли в зори
край някой наш промишлен град,
ще видиш стройните комини
да бълват облаци от смрад.
Кълба от лепкав черен дим
се стрелят ниско над земята,
обгръщат всичко в облак прах
и тровят въздуха, водата.
Хубавата Татковина е покрита със комини,
а полята и горите със боклуци са зарити.
Тъй година след година си живеем във боклука,
раждаме се и стареем, без на никой да му пука.
Отрова в нашите реки,
с отрова пълно е морето.
Отрова в нашите гори,
с отрова пълно е небето.
Отрова имаме в кръвта,
отрова има в дробовете,
отрова дишаме, ядем,
отровени са градовете.
* * *
2. ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА
Нека за миг си припомним онези,
които загърбиха дом и имот,
поеха трънливия път на борбата
и скъпо платиха със своя живот.
Дякони, даскали, прости орачи,
повярвали всички във общата цел,
пожертвали всичко, което обичат,
обхванати вкупом от порива смел.
За чиста и свята Република,
за чиста и свята Държава!
Едни във борбата ще паднат,
но други напред продължават.
Балканът свирепо се мръщи,
реката сърдито бучи,
над всички гробове незнайни
победен сигнал ще звучи!
* * *
3. СТРАХУВАМ СЕ ЗА СВОЯТА РОДИНА
Страхувам се за своята Родина,
страхувам се за своите деца.
Мечтите ми умират и се пръскат
на хиляди разбити стъкълца.
Гари без влакове, празни училища,
пътища и дупки, живот без морал.
Цигани с брадви изсичат гората,
душите ни плуват в помия и кал...
* * *
4. КУРШУМ ИЛИ ВЪЖЕ
Хълмове и степ, вятър и мъгла,
вихрено препускам върху кон стрела.
Белите злодеи се боят от мен,
искат да ме видят най-накрая в плен.
Владеех гората владеех степта,
отнеха ми всичко освен смелостта.
Сега ме преследват като вълк ранен,
животът ми в злато е оценен.
Борих се години във неравен бой,
жертвах всички сили за народа свой.
В битката погубих хиляди мъже,
всеки миг очаквам куршум или въже.
* * *
5. ПУСТИНЕН МИРАЖ
Сред знойния дъх на арабска пустиня
войници запяват на български в хор.
Гласът им отеква унило зад хълма,
до тях се издига пилон с трикольор.
В очите им гордост геройска не свети,
по устните пясък и прах се лепят.
Пристигнаха лесни пари да спечелят,
но трима от тях неподвижни лежат.
Напрегнат, войникът на пост край реката
се взира във мрака и тръпне скован.
Отсреща прозорци враждебно присветват
и някой извиква: „Наемник презрян!"
И там зад пердетата хора се смеят,
а той се озърта за нов саботаж.
За него семейството, родната къща,
превръщат се бавно в пустинен мираж.
* * *
6. САПУНКИ И ЧАЛГА
Какво се обърка в тази държава,
какво се обърка със този народ?
В свободна страна вегетираме, тлеем
и водим в Европа мизерен живот.
Във такси и кредити всички до гуша,
борим се, драпаме да се спасим;
във страх и летаргия бавно потъваме,
колко ли века това ще търпим?
Обичам страната си - няма съмнение,
но все пак България не са бюрократите
или депутатите, броящи кюфтетата,
за мене България не са тарикатите.
И пак в механата пътят ни води
или към чужбина, дори към балкана.
Улици мръсни, просяци, кучета,
сапунки и чалга по първа програма.
Държавата мащеха здраво ни гази -
обират ни с рекет или по закон.
Едни имат банки, палати, хотели,
а други спестяват за нов панталон.
След толкоз години развой на човека
сме още със първа сигнална система,
животът човешки стотинка не струва,
излишен е разумът, чувствата дремят.
Достойство загубили, лудо копнеем
в ръка да докопаме карта зелена,
съседите мразим, светини презираме
и без идеали скотски живеем.
Търпиме и чакаме следващ месия,
избори жалки пак наближават,
гласувайте съвестно, скъпи съграждани,
това си избрахте, това заслужавате!
* * *
7. КОННИЦИ
Аз чувам нощем тропота на хиляди копита,
сърцето ми е лудо и осъдено да скита.
Във вените ми бясно препускат молекули
също като конници, във вражи стан нахлули.
Конници, бясно препускащи конници,
идват в съня ми, когато затворя очи.
Лудо се гонят, размахвайки своите копия,
тръгват си сутрин със първите светли лъчи.
Застанал като в унес пред някоя картина,
назад се нося бързо във минали години.
До Аспарух на коня с хазарите се бия,
или със Крума Страшни от череп вино пия.
Конници, бясно препускащи конници,
идват в съня ми, когато затворя очи.
Лудо се гонят, размахвайки своите копия,
тръгват си сутрин със първите светли лъчи.
Сутрин събужда ме тътенът глух от двубоите
и във ушите ми ехо от битки кънти.
Носи със себе си спомен за славното минало,
буди в душата ми стари изтлели мечти.
Автор: Иван Георгиев Илиев
Вълнообразно
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
СНИМКА НА ДЕНЯ
Римските пътища в България и съвремените...
СНИМКА НА ДЕНЯ
Римските пътища в България и съвремените...
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздрави - Литатру!
<3
цитирай<3
са изказани в стиховете на доц. д-р Илиев!
Поздрави - Литатру!
цитирайПоздрави - Литатру!
litatru написа:
Поздрави - Литатру!
<3
<3
Благодаря ти от сърце, мила Литатру!
Желая ти хубав и ползотворен ден!
litatru написа:
са изказани в стиховете на доц. д-р Илиев!
Поздрави - Литатру!
Поздрави - Литатру!
Оказва се, че Радетелите за „Чиста и Свята Република"
не са се свършили, за което Слава на Бога!
Поздравления и пожелания за здраве и успехи!
Криси
цитирайКриси
to4icata111 написа:
/Поздравления и пожелания за здраве и успехи!
Криси
Криси
Благодаря, Криси, за добрите пожелания!
Хубава вечер!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.