Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.08.2017 10:17 -
ИВАН МИЛЧЕВ - (1910-1992) - СТИХОВЕ
ЖИВОТЪТ
Иван Милчев (1910-1992)
* * *
От ден на ден, все нов и все един и същ,
животът май се движи по спирала.
Историята в своя бяг могъщ
на стар завой, изглежда се е спряла.
И цяла символ на невинността,
като търговка хитричка и ловка
предлага ми отречени неща,
завити в най-модерна опаковка.
А малко нещо иска тя от мен:
да виждам голия в одежди пищни.
Но туй открил е още Андерсен
и нови притчи май че са излишни.
* * *
Последен го разбра - животът си е крос
и до финала винаги достигат други:
онез, които вече имат важен пост
или поне солидни бащини заслуги?
А ти, наивнико, къде си хукнал бос?
* * *
Страхуват се от мене властолюбците,
избягват разговор очи в очи.
Послушни и клакьори търсят те -
послушният и слави, и мълчи.
А аз съм прям! От моя стих горчи!
* * *
Дочувам речи на себична ненасита -
несръчни маски, скриващи
инстинкт познат.
Изглежда цял живот
напразно ще се питам:
къде се учи този странен занаят -
да се ушиват фракове от знамена?
* * *
Вярата ми, вързана на стол
като престъпник,
кипна и от гняв мъчителите си заплю.
И се взрях във бъдещето непристъпно,
и ликът ми весел в огледалото нахлу.
После осъзнах, че туй е
внук на моя внук.
* * *
Внезапно ни нападна остър студ,
замръзнаха поточета и вади,
изви се вятър разярен и луд,
докара сняг по урви и ливади.
Довчера земния затоплен скут
димеше цял задъхан в изпарения
и пъпките се пукаха с копнеж -
бе почнало голямото творение,
възславяно от птичия цвъртеж,
от вятъра, от листите зелени.
Но ето, че под тоя късен сняг
измамените пъпчици загиват.
А никому ненужния трънак,
посрещнал пролетта недоверчиво,
през лятото ще се разцъфне пак...
Изклежда, същото в душите става,
че от природата и ний сме част:
доброто много лесно залинява,
а лошото е жилаво у нас
като трънак - на всичко устоява...
* * *
Всички думи днес са кухи.
Без измама. И без грим.
Неотменните разрухи
можем ли да си простим?
Няма старите миражи,
няма пепел от жарта.
Даже „сбогом" да си кажем
трябва капка доброта...
* * *
Живееш във замък от слонова кост,
а нагло на думи си с нас. Сателити
лепят твоя образ по чин и по пост.
Катериш се смело ти към висините.
А всъщност за всички неканен си гост.
Самотен си, знам, и щастлив ти не си:
линееш от сделки и страсти себични,
апатия ражда живота ти сит.
Въртиш се ти в кръг от амбиции лични,
а славата твоя на косъм виси...
1988. г.
Автор: Иван Милчев
Иван Милчев (1910-1992)
* * *
От ден на ден, все нов и все един и същ,
животът май се движи по спирала.
Историята в своя бяг могъщ
на стар завой, изглежда се е спряла.
И цяла символ на невинността,
като търговка хитричка и ловка
предлага ми отречени неща,
завити в най-модерна опаковка.
А малко нещо иска тя от мен:
да виждам голия в одежди пищни.
Но туй открил е още Андерсен
и нови притчи май че са излишни.
* * *
Последен го разбра - животът си е крос
и до финала винаги достигат други:
онез, които вече имат важен пост
или поне солидни бащини заслуги?
А ти, наивнико, къде си хукнал бос?
* * *
Страхуват се от мене властолюбците,
избягват разговор очи в очи.
Послушни и клакьори търсят те -
послушният и слави, и мълчи.
А аз съм прям! От моя стих горчи!
* * *
Дочувам речи на себична ненасита -
несръчни маски, скриващи
инстинкт познат.
Изглежда цял живот
напразно ще се питам:
къде се учи този странен занаят -
да се ушиват фракове от знамена?
* * *
Вярата ми, вързана на стол
като престъпник,
кипна и от гняв мъчителите си заплю.
И се взрях във бъдещето непристъпно,
и ликът ми весел в огледалото нахлу.
После осъзнах, че туй е
внук на моя внук.
* * *
Внезапно ни нападна остър студ,
замръзнаха поточета и вади,
изви се вятър разярен и луд,
докара сняг по урви и ливади.
Довчера земния затоплен скут
димеше цял задъхан в изпарения
и пъпките се пукаха с копнеж -
бе почнало голямото творение,
възславяно от птичия цвъртеж,
от вятъра, от листите зелени.
Но ето, че под тоя късен сняг
измамените пъпчици загиват.
А никому ненужния трънак,
посрещнал пролетта недоверчиво,
през лятото ще се разцъфне пак...
Изклежда, същото в душите става,
че от природата и ний сме част:
доброто много лесно залинява,
а лошото е жилаво у нас
като трънак - на всичко устоява...
* * *
Всички думи днес са кухи.
Без измама. И без грим.
Неотменните разрухи
можем ли да си простим?
Няма старите миражи,
няма пепел от жарта.
Даже „сбогом" да си кажем
трябва капка доброта...
* * *
Живееш във замък от слонова кост,
а нагло на думи си с нас. Сателити
лепят твоя образ по чин и по пост.
Катериш се смело ти към висините.
А всъщност за всички неканен си гост.
Самотен си, знам, и щастлив ти не си:
линееш от сделки и страсти себични,
апатия ражда живота ти сит.
Въртиш се ти в кръг от амбиции лични,
а славата твоя на косъм виси...
1988. г.
Автор: Иван Милчев
Вълнообразно
Любими стихове от Дамян Дамянов
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
"Прочетох писмата ти от Пастух
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
"Прочетох писмата ти от Пастух
Следващ постинг
Предишен постинг
Непознат на мен поет. Но не е елементарен. Има философски поглед върху живота.
цитирайkvg55 написа:
Непознат на мен поет. Но не е елементарен. Има философски поглед върху живота.
Аз също не бях срещала негови творби.
Интересен творец и не е писал малко.
Хубава вечер!
Поетът Иван Милчев ми е познат. През 1993г. година бях на мемориална сбирка, посветена на него, в която неговото литературно дело бе представено от Стефан Цанев и актрисата Доротея Тончева.
цитирайmissana написа:
Поетът Иван Милчев ми е познат. През 1993г. година бях на мемориална сбирка, посветена на него, в която неговото литературно дело бе представено от Стефан Цанев и актрисата Доротея Тончева.
Дано повече хора научат за него и творчеството му.
Хубава вечер, Мисана, и - благодаря за гостуването!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
