... понякога искам да бъда твой – да ме късаш от пролетните си поляни,
може от прериите – самотните индианки правят разлика
между косъма на мустангите и стръкчето лятна трева,
обичам те повече от надувните мъжки кукли в sex-shop-а,
безчувствените ми папиларнии линии са повече от паралелите и меридианите,
по които съм те докосвал в измислените си междучасия подир часовете по география,
търсих те под топките на застиналите във вечността статуи на Великдените,
и плаках като детенце на училищната лавка, когато кифлите свършиха –
курвите винаги са отсъствали от моя живот, а на мен нищо не ми струва
да ти обещая несъстоялите се пълнолуния да бъдат твои –
вече не издържам да се любя с жени – северни като Гренландии, 
сигурно в леденото им иглу торбата с дървени въглища отдавна е свършила, 
Лидълът е затворил в 10 без 10, и бодигардовете са зли като северните ветрове, 
ескимосите имат 179 названия за студ – моето е само едно,
моля ти се, мила, когато решиш, че ти е студено, целуни ме? –
Гренландия си е просто част от Дания, а там винаги има нещо гнило.