1.  НАДЕЖДА

Растат  бездомни, без  радост  хиляди  деца,
растат  без  нежност,  със  натъжени  лица,
растат  с  надежда  да  не  са  сами  в  нощта,
да  имат  майка,  да  стещнат  своя  баща.

Надежда  в  погледа  свети,
че  някой  обич  ще  им  подари,
и  всички  спомени  лоши
с  пръчка  вълшебна  ще  изгори,

че  някой  ден  ще  порастнат
сред  близки  хора,
във  собствен  дом,
сред  ласки  и  топлина.



2.  НОЩЕМ

Когато  се  опитвам  да  заспя,
на  лента  виждам  всичко  преживяно.
Кошмарите  преследват  ме  в  съня,
сърцето  ми  от  страх  е  разлюляно.

Посягам  да  докосна  със  ръка
лица  и  сенки,  ала  те  се крият.
И  щом  заспя,  безбройни  страхове
като  змии  край  мен  ще  се  увият.

И  чувам  глас,  злокобен  глас
отвън,  и  пак  настръхвам.
дали  ще  полудявам?

Подай  ръка,  при  мен  ела,
студена  е  нощта.
сърцето  ми  те  чака,
с  мен  си  ти  във  мрака.



3.  ЗАД  СЕБЕ  СИ  МОСТОВЕТЕ  ИЗГАРЯМ

Когато  философски  ме  напътстват
със  глупости  под  форма  на  съвет,
надсмивам  се  над  техните  брътвежи
и  дръзко  си  пробивам  път  напред.

Не  чувам,  че  се  смеят  зъд  гърба  ми,
не  вярбам,  че  светът  е  поделен,
и  без  да  мрънкам:  „Как?",  „Защо?",  „...обаче...",
се  готвя  за  решителния  ден.

Новините  за  мои  успехи
пружинират  в  безмълвни  стени,
неудачници  злобно  подмятат:
„Със  късмет  си  и  все  ти  върви!"

Преборвам  се  със  бури  и  пожари,
подтикван  съм  от  вечния  си  глад.
Когато  се  съмнявам,  си  повтарям,
че  пътят  е  напред,  а  не  назад!

И  тъй  като  изобщо  нямам  избор,
освен  да  продължавам  все  напред,
зад  себе  си  мостовете  изгарям
и  трудности  помитам  аз  наред.

Съветите  с  насмешка  подминавам,
глупаците  неслушайки  дори.
Захващам  се,  а  после  размишлявам
изгодно  ли  е,  носи  ли  пари.

Подхвърлят  ми:  „За  теб  това  е  много!"
Повтарят  ми:  „Да  стигнеш  е  далеч!"
И  виждайки,  че  бавно  се  издигам,
пронизват  ме  със  поглед  като  с  меч.

Новините  са  мои  успехи
притесняват  дребнави  души,
зложелатели  тръпнат  с  надежда,
че  крилото  ми  ще  се  вдърви.



4.  ПОГАНСКО  ВРЕМЕ

(Оригинален  хърватски  текст:  
Бранимир  Ковачевич)

Хвърлям  трохички  зад  мен  в  лабиринта,
нишката  свърши,  врабци  се  тълпят.
Бягам  от  хора  с  очи  лицемерни,
в  грешна  посока  върви  моят  път.

Мигвам  от  слабост,  но  пак  се  съвземам,
помощ  раздавам  с  безсилна  ръка,
бивайки  буден,  аз  сякаш  сънувам,
чакам  нощта  да  внесе  тишина.

Жалки  джуджета  със  мене  се  гаврят,
гасне  свещта  ми  в  околната  смрад.
Още  държа  я  и  търся  човека,
губя  целта  си  със  поглед  нерад.

В  кръг  обикалям  и  себе  си  диря,
лутам  се  нервно,  срамът  ме  гори,
бяс  и  заблуда  край  мене  се  ширят,
плащам  аз  чуждите  грешки  дори.



5.  ДЯВОЛ,  БОГ  ИЛИ  СЪДБАТА

Когато  трябва  да  протегнеш  някому
ръка  за  помощ  в  труден  час,
а  сам  от  помощ  силно  се  нуждаеш,
но  в  теб  не  е  останал  нито  глас...

Когато  трябна  да  настигнеш  някого,
а  се  налага  да  вървиш  назад,
надеждата  ти  бавно  се  стопява,
отчайваш  се  и  чувстваш  леден  хлад.

Дявол,  Бог  или  Съдбата,  щом  така  са
отредили,

ще  успееш  да  останеш  на  крака  с 
последни  сили.

Ще  успееш  да  надмогнеш  слабостта,  да
продължиш,

даже  ако  се  налага  ти  от  болка  да  
крещиш.

Когато  трябва  да  извикаш:  „Чакай  ме!",
но  само  тихо  можеш  да  шептиш,
когато  трябва  на  крака  да  станеш,
но  тутакси  от  болка  се  вдървиш...

Когато  трябва  някъде  да  стигнеш,
а  времето  безмилостно  лети,
мечтите  безнадеждно  избледняват,
сърцето  бавно  спира  да  тупти.



6.  ЧЕСТНИЯТ  ЧОВЕК

Честният  човек  мълчи  и  стиска  зъби,
край  него  паразити  никнат  като  гъби,
в  кръчмата  квартална  или  в  парламента
рицарят  герой  на  присмех  е  в  момента.

Честният  човек  с  пагон  или  във  тога
отчаян  губи  вяра  и  в  Правдата,  и  в  Бога  -
безсилен  и  подтиснат,  смачкан,  задушен,
смъртно  ненавиждан,  докрай  обезверен.

„Колко  труден  е  в  нашия  век
да  бъдеш  честен  човек!"  -
е  казал  поетът  със  горест...
Да  си  горд,  че  не  си  будала,
е  хронична  и  масова  болест.

„Колко  трудно  е  в  нашия  век
да  бъдеш  честен  човек!"  -
си  повтаряме  ние  горчиво
и  в  душата  на  всеки  от  нас
е  навъсено,  мрачно  и  сиво.



7.  ИСКАМ

Нощем  се  събуждам  все  без  дъх,
искам  да  избягам  от  света.
Далече,  далече  ще  отида,
където  не  стъпва  жива  душа.

Колкото  пъти  поискам  да  литна,
към  себе  си  дърпа  ме  сивия  свят
и  щом  се  опитам  крила  да  разперя,
пронизва  ме  болка  във  тях.



Автор:
Иван  Г.  Илиев