Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05 11:11 - ЛУННА МАГИЯ - Из „За чиста и свята република" - Стихове от Иван Г. ИЛИЕВ
Автор: ambroziia Категория: Поезия   
Прочетен: 2370 Коментари: 3 Гласове:
25

Последна промяна: 05.05 16:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    ЛУННА   МАГИЯ

1.   САМОТНА   СКАЛА

Прозорец  на  четвъртия  етаж,
морето  е  на  хвърлей  от  балкона.
Поглеждам  към  притихналия  плаж
и  къщичките,  кацнали  на  склона.

Захвърлена  сред  буйните  талази,
изправя  се  нащърбена  скала.
Вълните  се  нахвърлят  върху  нея,
но  тръгват  си  с  пречупени  тела.

Подобно  на  самотната  скала,
облечен  съм  във  крехката  си  броня,
боря  се  с  житейския  прибой
и  бавно  се  напуквам  и  се  роня.

Прозорец  на  четвъртия  етаж,
безлюдно  е  във  края  на  сезона.
Чадърите  изчезват  от  брега
и  чайките  не  кацат  на  балкона...



2.   ПЯСЪЧНИ   КУЛИ

Децата,  със  които  си  играех,
поеха  по  утъпкания  път
а  аз  гася  вулкани  и  се  лутам,
нехаейки  за  свой  спокоен  кът.

Един,  с  когото  заедно  мечтаехме,
споделяйки  надежди  и  сълзи,
чиновник  скучен  стана  и  покорно
по  дирите  на  шефа  си  пълзи.

Записа  се  във  партия  набързо,
бленувайки  за  куфарче  с  пари,
но,  явно,  кариерата  не  тръгна,
от  мъка  и  от  яд  се  състари.

Аз  пък  свиря  на  китара,
още  вярвам  в  красотата,
даже  в  болката  откривам
щастие  със  задна  дата.

Отстоявам  идеали,
кули  зидам  си  от  пясък,
въпреки  че  съм  наясно
как  събарят  се  със  трясък.

Тъй  животът  продължава,
всеки  в  своята  посока
бавно  се  отдалечава,
без  да  каже  даже  „Сбогом!"



3.   ЛУННА   МАГИЯ

Две  китари  в  мрака  се  гушат  до  стената,
през  малкото  прозорче  намига  им  луната.
Черното  пиано  кротко  е  заспало
до  шкафа,  пълен  с  книги,  и  старо  огледало.

Щом  слънцето  залезе  над  къщи  и  усои,
луната  се  промъква  в  моите  покои.
С  лъчите  си  ме  гали  нежно  по  главата:
„Ставай  да  довършиш  новата  соната!"

Изгрях  като  луна  на  небосклона,
мелодии  чаровни  сътворих,
във  думи  от  вълшебство  ги  облякох,
с  успех  и  популярност  се  сдобих.

Събуждам  се  със  музика  в  душата,
от  вашата  любов  се  вдъхновявам,
превръщам  я  във  стихове  и  ноти
и  тях  на  вас  в  замяна  подарявам.

Китарата  докосвам  и  струните  опъвам.
Луната  щом  си  тръгне,  във  музика  потъвам.
Лунната  магия  във  себе  си  поемам
и  до  зори  завършвам  поредната  си  тема.

 

4.   ТЪРНОВГРАД

По  улиците  -  калдъръм,  а  къщите  -  с  чардаци  дивни,
светлее  царствиният  хълм  между  стените  си  масивни.
А  долу,  близо  до  реката,  вековни  църквици  се  гушат,
притихнали,  край  тях  върбите  легенди  за  царици  слушат.

История  на  всяка  крачка,
история  зад  всеки  зид,
градът  чудовен  се  е  нкопчил
във  мощния  планински  рид.

Градът  на  българската  слава,
където  Янтра  се  извива,
със  Балдуиновата  кула  -
зад  нея  слънцето  се  скрива.

По  улиците  -  калдъръм,  а  къщите  с  чардаци  дивни,
изгрява  слънцето  и  ето  -  градът  вековен  пак  ще  живне.
Излизат  хората,  денят  отново  влиза  в  своя  ритъм,
а  аз  във  Царевец  се  взирам,  готов  съм  гордо  да  политна.



5.   САПУНКИ   И   ЧАЛГА

Какво  се  обърка  с  тази  държава,
какво  се  обърка  със  този  народ?
В  свободна  страна  вегетираме,  тлеем
и  водим  в  Европа  мизерен  живот.

Във  такси  и  кредити  всички  до  гуша,
борим  се,  драпаме  да  се  спасим;
във  страх  и  летаргия  бавно  потъваме,
колко  ли  века  това  ще  търпим?

Обичам  страната  си  -  няма  съмнение,
но  все  пак  България  не  са  бюрократите
или  депутати,  броящи  кюфтетата,
за  мене  България  не  са  тарикатите.

И  пак  в  механата  пътят  ни  води
или  към  чужбина,  дори  към  Балкана.
Улици  мръсни,  просяци,  кучета,
сапунки  и  чалга  по  първа  програма.

Държавата  мащеха  здраво  ни  гази  -
обират  ни  с  рекет  или  по  закон.
Едни  имат  банки,  палати,  хотели,
а  други  спестяват  за  нов  панталон.

След  толкоз  години  развой  на  човека
сме  още  със  първа  сигнална  система,
животът  човешки  стотинка  не  струва,
излишен  е  разумът,  чувствата  дремят.

Достойно  загубили,  лудо  копнеем
в  ръка  да  докопаме  карта  зелена,
съседите  мразим,  светини  презираме
и  без  идеали  скотски  живеем.

Търпиме  и  чакаме  следващ  месия,
избори  жалки  пак  наближават,
гласувайте  съвестно,  скъпи  съграждани,
това  си  избрахте,  това  заслужавате.



6.   ГОРЯ   ОТ   САМОТА

Главата  си  на  тебе  ще  склоня
и  цялата  си  гордост  ще  разбия,
ще  хвана  с  пръсти  твоята  коса
и  болката  си  с  нея  ще  покрия.

Не  виждаш  ли?  -  горя  от  самота,
за  теб  най-нежни  думи  ще  намеря.
Не  можеш  ли,  не  искаш  ли  да  видиш?
до  теб  съм  и  неистово  треперя.

Ръцете  ти  във  моите  са  вече,
сърцето  ти  обаче  е  далече.
И  толкова  въпроси  застават  между  нас,
ти  просто  ме  харесваш,
а  твърде  горд  съм  аз.



7.   СЕВЕРЕН   ГРАД

(Оригинален  руски  текст:  Андрей  Древни)

Отлетяха  топлите  дни
и  се  смръщи  сиво  небето,
в  тъмнина  потъна  градът
в  тъмнина  потъна  полето.

От  комина  пушек  струи,
хората  залостват  вратите,
късна  есен  тук  е  дошла
и  тъга  обхваща  душите.

Тъй  студен  е  сега  брегът,
тъй  суров  е  плажът  притихнал,
вятър  свири,  плиска  дъждът
и  в  мъгла  градът  ни  обвит  е.
Пак  се  влачат  сивите  дни
и  студът  ни  хапе  без  милост,
есента  ни  застига  хладна  и  дива.

Със  килим  градът  се  покри,
шумолят  листа  под  краката,
до  зори  не  мога  да  спя,
капки  дъжд  пробиват  душата.

Лятото  далеч  отлетя,
донеси  ми  малко  надежда,
цяла  зима  пак  ще  го  чакам
да  се  върне  топло  и  нежно.

И  по  нас  се  лепи  гъста  сива  мъгла
и  градът  е  в  пара  потънал,
по  скалите  бият  остри  вълни
и  в  морето  с  писък  се  връщат.

Всички  покриви  скоро  ще  се  вледят
и  на  фона  на  мрачния  залез
над  града  се  спуска  лепкав  сумрак,
над  главите  капки  играят  -
танцуват  по  стъклата
и  се  плъзгат  във  калта  и  се  топят...
Във  калта  и  се  топят...



8.   ОПТИМИСТКАТА

Разхождат  я  във  парка  всяка  сутрин,
приятелски  помахва  ни  с  ръка,
от  месеци  безсилна  и  скована,
жадуваща  да  стане  на  крака.

Животът  щедро  някои  обсипва,
към  нея  е  така  несправедлив,
но  вместо  озлобено  да  проклина,
на  всеки  хвърля  поглед  обичлив.

Човекът  до  нея  с  лице  мълчаливо
помага,  крепи  я  все  тъй  търпеливо.
„Такъв  е  животът!  -  наум  си  повтаря  -
Веднъж  те  издига,  а  после  събаря..."

И  ето,  в  замяна  на  гриж  и  обич
тя  демонстрира  нагледен  урок,
че  силата  мери  се  просто  със  воля,
а  не  в  килограми  и  с  бицепс  широк.

И  стимул  му  вдъхва,  привидна  немощна,
студа  да  не  чувства  -  снежинка  прехвръква...
Редят  се  несгоди,  изникват  проблеми,
но  тя,  оптимистката,  пак  не  помръква!



Автор:  Иван  Г.  Илиев





Гласувай:
25
0


Вълнообразно


Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Поздравления за автора Иван Илиев за смислената поезия!
06.05 10:51
Поздравления и на теб за публикацията на тези чудесни стихове, Амброзия!
цитирай
2. ambroziia - Благодаря, Батого!
06.05 21:41
batogo написа:
Поздравления и на теб за публикацията на тези чудесни стихове, Амброзия!


Желая ти от сърце хубав и ползотворен месец МАЙ !
цитирай
3. zaw12929 - СТИХОВЕТЕ НИ ДИГАТ В ДРУГО ИЗМЕР...
03.08 11:36
СТИХОВЕТЕ НИ ДИГАТ В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ambroziia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9384051
Постинги: 17464
Коментари: 4203
Гласове: 56203
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31