ОЧИТЕ   НА   БАЩА   МИ
       ОГЛЕЖДАМ  СЕ.  НЕ,  НЕ  ВЪВ  ОГЛЕДАЛОТО.
В  ОЧИТЕ  НА  БАЩА  МИ  СЕ  ОГЛЕЖДАМ.

                                ТРЕВА
       ВЪЖЕ  ОТ  ДИМ   СЕ  ВИЕ  НАД  БОЖЕНЦИ,
НЕБЕТО  ДЪРПА,  ПАДА  НИСКО  ТО.

                             БЕЖАНЦИ
       ИЗДИГНА  СЕ  ОГРОМЕН  МЕСЕЦ  СНОЩИ.
КАТО  СВИНЯ,  НОЩТА  СЕ  ЧЕРНА,  ТРЪШНА.

         НЕ   МЕ   РАНЯВА   ВЕЧЕ   ВРЕМЕТО
                                           Едно  разстояние,  но  на  какво,
                                           не знам точно, може би на душата.

                         ТЯ   ИДВА
       ТЯ  ИДВА  НЕЖНА  И  БЯЛА,  - 
ЦЪФНАЛА  ВИШНА,  НА  ЗИМА  БОЛЯЛА;

                    СВЕТУЛКА
       СГЛЪХВАТ  СМЯХ  И  НОЩНА  ВРЯВА.
МЕСЕЦЪТ  СИ  СПУЩА  ЛЮЛКАТА.

                      ДУШАТА   СИ
       ДУШАТА  СИ  ПОДНЕСОХ  ЧИСТО  БЯЛА,
РАЗЛИСТИХ  Я  ЗА  ТЕБ  И ЛЮБОВТА,

                             СЪЛЗИ
       ВАЛЯ  ПРЕЗ  ЦЯЛАТА  НОЩ,  А  СУТРИНТА
ЗЕМЯТА  БЕШЕ  ВЕСЕЛА  И  ЧИСТА.

                       В   КРЪЧМАТА
       ОМРЪЗНАХА  МИ  ТВОИТЕ  ПУСТИ  ДУМИ.
ОМРЪЗНАЛ  СИ  МИ  МНОГО,  ДЯДО  ПОПЕ.

                                       ОРЕХЪТ
СПОДЕЛИЛ  КРАЙПЪТНИЯТ  ОРЕХ:
-  КОГАТО  УЗРЕЯТ  ВСИЧКИ  ПЛОДОВЕ,  АЗ   САМ  РАЗПУКВАМ  ОБВИВКИТЕ  СИ  И  СИ  ПУСКАМ  ОРЕХЧЕТАТА,  ЗА  ДА  РАДВАМ  МИНУВАЧИТЕ.

           ПОСЛЕДНИЯТ   СЪН
                              Впамет на Хайнрих Хайне
       СПОКОЙНО  СПИ,  ПЕВЕЦО  БЛЕДЕН,

                         ЕДИН   ЧОВЕК
       КАК  ИСКАМ  ТАЗИ  НОЩ  ДА  СИ  ГОВОРЯ
С  ЕДИН  ЧОВЕК,  НА  КОЙТО  ИМЕТО