В  ОТГОВОР  НА  ЕДИН  СПОР  ЗА  ПОЕЗИЯТА
ВНИМАВАЙ  СЪС  СТРАДАНИЕТО...  ТРЯБВА  ДА  ГО  СЛУШАШ...
И  ДА  ПРЕСМЕТНЕШ  КОЛКО  СТРУВАТ  ПОДСТРИГАНИТЕ  МУ  КОСИ.

ЖИВОТ
РАЗХОЖДАМ  СЕ  В  ПРОСТОРНИЯ  ТИ  ЗАМЪК
И  СЕ  НАДЯВАМ,  ЧЕ  НЕ  СИ  ИЗМАМА,

ДА  МЕ  ОБИЧАШ  ОЩЕ!
В  ЛЮБОВТА  СИ  АЗ  НЕ  СЕ  КЪЛНЯХ.
БЯХ  ПАДНАЛА  ЗВЕЗДА  В  РЪЦЕТЕ  МУ.

ЗАВРЪЩАНЕ  В  РОДЕН  ДОМ
ВЪВ  РОДЕН  ДОМ  СЕ  ВРЪЩАМ,  МАЙКО,  ТАТКО!
ГОДИНИ  ДЪЛГИ  ВЪВ  ЧУЖБИНА  АЗ  ЖИВЯХ,  ТВОРИХ.

ПОКЛОН
НАМОТА  СЕ  КЪЛБОТО  НА  ЖИВОТА  ТИ,  МАМО.
ЕТО  ГО  КРАЯ.  ВЕЧЕ  СЕ  ВИЖДА!

ЖЕГА
ВЪЗДУХЪТ  ЖУЖИ  ОТ  ЖЕГА,
НЕБЕТО  СЯКАШ  СЕ  ТОПИ.

ВЪЛЧО  СЛЪНЦЕ
РАЗБЯГАХА  СЕ  ДУМИТЕ,  ГОРЧИВИТЕ,
УГАСНАХА  БЕЗСЛЪНЧЕВИ  ПОЛЕТАТА.