ГОЛЯМОТО   ЗАВЕЩАНИЕ  (14)
XC.
КАКВО  ДА  ДАМ  НА  МОЙТА  РОЗА  - 

                   ВСЕКИ  ПО  РЕДА  СИ
ИЗВЪНЗЕМНИТЕ  СА  ОТДАВНАШЕН  ФАКТ
    И  ТЪРПЕЛИВО,  ВЕЧЕ  ТОЛКОВА  ВЕКА,

                                 РАНИ
      ПО  РИЛА  ОЩЕ  ЛИЧИ  ГРАНИЦАТА,
ПРОКАРАНА  ОН  БЕРЛИНСКИЯ  КОНГРЕС.

                   СОНЕТ   ЗА   СЛАВАТА
       ДОЧАКАЛ  ВРЕМЕТО  НА  ЮБИЛЕИТЕ,
ПОЕТЪТ  СЕ  ЗАМАЙВА  ОТ  ТАМЯН,

                  ЗАВЕЩАНИЕ
       АКО  УМРА  И  ТЕ НАПУСНА,
ПРЕДИ  ДА  СВЪРШИ  ТОЗИ  ДЕН,

                                РЕТРО
       ПРОЗОРЧЕ.  ПОД  НЕГО  ТРЕНДАФИЛ  ЦЪФТИ.
ПРОЗОРЧЕ  НА  СТАРАТА  КЪЩА.

                           ПРОБУЖДА   СЕ   ГОРАТА
       БРЕЗАТА  Е  НАГИЗДЕНА  СЪС  НАКИТ  ОТ  РЕСНИ.
НО  ОЩЕ  ДРЕМЕ  БУКЪТ  И  СЪННА  Е  ГОРАТА.

                НЕБЕСЕН   МАВЗОЛЕЙ
       НЕСКРОМНО  Е,  ЩЕ  КАЖЕТЕ,  ЗАЩОТО
РОДЪТ  МИ  НЯМА  ГОРДИ  ИМЕНА.

                                     СЪН
       СЪНУВАХ  ЕСЕН.  В  ЗДРАЧА  НА  СТЪКЛАТА,
ПРИЯТЕЛИ  -  И ТИ  СРЕД  СМЯХ  ПИЯН.

                         ЖЕНА   МИ   ОПЛАКВА   ДВАМИНА
       ВНЕЗАПНО  НАПУСНА  ДЕНЯ  И  СЕ  ВТУРНА  НАГОРЕ  - 
В  СМЕХА  НА  ЗВЕЗДИТЕ  ПОВЯРВАЛ,  СИНЪТ  МИ  ЗАМИНА...

                            ЗАД   ХЪЛМА
       В  ЕДНА  ТРЕВОЖНА,  СИНЯ  АТМОСФЕРА,
ДАЛЕЧ  ОТ  ДЕЛНИЧНАТА  СУЕТА,

                              АНТЕНА
          В  памет  на  Владимир   Башев
       ПОЕТИТЕ  ПОЗНАВАТ  КАТО  СТРОФИ...