Една вдовица имала едничък син. И майката, и момчето се трудели от зори та чак до мръкване. Подреждали къщата, хранели добитъка, орели, копаели, сеели, плевели, жънели. Овършавали едро жито. Стигало за тях. Имало и за продан. Печели зелници. Месели бели погачи.
Един ден майката казала на момчето:
- Вземи, сине, тавата. Иди в избата. Донеси ми брашно да меся хляб.
Момчето взело тавата. Отишло в избата. Нагребало брашно. Излязло на двора.
Духнал силен вятър – разпиляло брашното.
Върнало се момчето в избата. Напълнило отново тавата. Излязло на двора. Духанл вятърът. Разпилял пак брашното.
- Няма да е по твоята, ветре! - извикало момчето и влязло в избата. Нагребало брашно. Излязло на двора. Духнал пак вятърът. Не оставил нищо в тавата.
Захвърлило я момчето. Тръгнало да гони вятъра.
Тичало, тичало – срещнало гологлав момък.
- Защо тичаш, момче? - попитал момъкът.
- Вятъра гоня. Трудеца ни ограби. Разпиля ми брашното. Гоня го да ми го върне.
- Вятър гони ли се бе, моче? Остави се от тая работа! И на мене вятърът свали калпака и го отнесе в реката. Но аз не съм луд да го гоня.
- Аз пък ще го гоня и ще го стигна!
Хукнало пак момчето. Тичало, тичало – на другия ден срещнало здрав и едър селянин.
- Къде си се втурнало, момче? - попитал селянинът.
- Вятъра гоня.
- Защо го гониш?
- Да ми върне брашното. Три тави ми разпиля. Трудеца ни ограби – на мене и на майка ми.
- Не си наби времето, момченце! С вятър излиза ли се на глава? Той и на мене колко овощни дръвчета поломи! Колко плод орони! Но си трая. Кой може да се разправя с вятъра?
- Аз ще се разправя!
Тичало пак момчето, тичало – на третия ден срещнало стар моряк с торба на рамо.
- Къде, момче? - спрял го морякът.
- Вятъра гоня.
- Какво ти е направил?
- Разпиля ни три тави брашно!
- Е, голяма работа!
- За тебе може да е малка, но за мене е голяма. Нека дойде той да поработи, че да види как се добива всяко зрънце!
- Върни се, момче! - рекъл морякът. - Не можеш се разправи с вятъра! Той е силен и страшен! Ще духне върху тебе, ще те отвее в някой пущинак. Не можеш се върна вече. Нали и нашия кораб потопи. Издавиха се и пътници, и моряци. Аз сам се чудя как останах жив!
- Да става, каквото ще! Тръгнал съм – няма да се върна. Ще догоня вятъра, ще си диря брашното!
Момчето отново се втурнало.
Тичало, тичало, тичало – най-сетне стигнало вятъра.
- Ей, ветре!
- Какво?
- Дай ми брашното, дето го разпиля!
- Бре, момче, вятър брашно държи ли?
- Държи, не държи – ние с труд сме го добили. Разпиля го – трябва да го върнеш! Затова тичам цели три дни да те гоня.
Усмихнал се вятърът и рекъл:
- Добре правиш, че пазиш и си дириш с труд придобитото имане. Па си и смело момче – щом си дошъл с вятъра да се разправяш. Разпиляното брашно не мога да върна. Но ще ти го заплатя ето с тази кърпичка. Вземи я и я пази добре! Като й кажеш: „Кърпичке, дай да ям!“ - тя сама се постила. Каквото ядене поискаш, тозчас ще се яви пред тебе!
Взело момчето кърпичката. Тръгнало си. Върви и си мисли: „Право ли казва вятърът? Лъже ли ме? Чакай да опитам!“
Постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям мед и масло!
Изведнъж върху кърпичката се наредили златни блюда с мед и масло.
Момчето яло, яло – наситило се. Тръгнало отново. Вървяло, що вървяло, на третата вечер се отбило да пренощува в една кръчма.
Седнало при празна маса, постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям!
Докато издума, пред него се наредили все хубави гозби.
Смаяли се хората в кръчмата. Момчето ги поканило. Нагостило ги богато.
- И това чудо не бях виждал! - рекъл кръчмарят. - Кърпичка гозби да дава. Отде я взе бре, момко? Има ли някъде да се продава?
- Вятърът ми я даде.
- Добър дар – обадила се кръчмарката. - И най-богатият човек ще ти завиди!
Нахранило се момчето. Прибрало кърпичката. Отишло да спи.
През нощта кръчмарката казала на мъжа си:
- Мъжо, да вземем на момчето кърпичката. Без работа богатство ще трупаме: „Дай, кърпичке, ядене.“ - „На!“ - „Дай, кърпичке, пиене. „ - „Готово!“ - Ще поднасяме на хората и без труд пари ще печелим.
Като заспало момчето, кръчмарката влязла при него, взела кърпичката от пояса му и оставила друга на нейното място.
Тръгнало си сутринта момчето. Стигнало до тяхната къща и още от вратата викнало:
- Мамо, да видиш каква кърпичка ти нося! Даде ми я вятърът, задето ни разпиля брашното. Няма вече да месиш и готвиш!
- Каква кърпичка, сине? Дай да я видя!
Момчето извадило кърпичката, постлало я на стола и рекло:
- Кърпичке, дай да ям!
Кърпичката нищо не дала.
- Чуваш ли, кърпичке? Дай да ям!
Кърпичката си оставала празна.
- Щом не щеш да даваш вече ядене, хайде при вятъра!
Взело момчето кърпичката и право при вятъра.
- Ветре, на ти кърпичката, дай ми брашното! Кърпичката не дава вече ядене.
- Защо не дава вече, момченце?
- Не зная. По-напред даваше. Сега не ще.
Разбрал вятърът каква е работата и казал:
- Вземи това петленце. Щом му кажеш: „Запей, петленце!“ - то ще запее и жълтици ще падат от устата му.
Взело момчето петленцето. Тръгнало си. Вечерта се отбило да пренощува в същата кръчма.
Като седнало да вечеря, казало:
- Запей, петленце!
Петлето запяло: „Кукуригу!“ - и из устата му почнали да падат жълтици.
Момчето ги взело и си поръчало ядене.
Като се навечеряло, легнало да спи.
През нощта кръчмарката взела петлето и сложила на негово място друго.
Събудило се на сутринта момчето, взело другото петле и си тръгнало. Стигнало не стигнало в къщи, отдалеко завикало:
- Мамо, мамо, да видиш какво петленце ти нося! Щом запее, жълтици падат от устата му! Хайде, запей, петленце!
Петлето мълчало.
- Петленце, запей!
Петлето пак мълчало. Грабнало го момчето.
Отърчало при вятъра.
- Ветря, не ти ща петлето! Дай ми брашното! Петлето не дава вече жълтици.
- Тъй ли? - рекъл вятърът. - Зная аз кой ти е взел истинската кърпичка и истинското петленце. На ти тази пръчка. Тя ще оправи работата. Щом й кажеш: "Удряй, пръчко!“ - тя ще почне да удря, де когото свари.
Взело момчето пръчката. Тръгнало си. Вечерта пак се отбило в кръчмата. Кръчмарят и жена му видели пръчката. Помислили, че и тя е чудновата като кърпичката и петлето. Сдумали се и нея да вземат.
Като заспало момчето, влезли при него. Жената посегнала да вземе пръчката. Момчето се събудило и викнало:
- Удряй, пръчко!
Ех, като зашибала оная ми ти пръчка! Удря ли, удря – ту кръчмаря, ту кръчмарката.
- Чакай бре, момче! Кажи да спре пръчката! - викал кръчмарят. - Ще ти върнем кърпичката!
- Ох, олеле! - пищяла кръчмарката. - Стига! Умирам! Ще донеса петленцето!
- Пръчко, спри! - извикало момчето.
Пръчката спряла.
Отърчала плачешком кръчмарката. Донесла кърпичката и петлето.
Взело ги момчето и право при майка си.
Още от вратата завикало:
- Мамо, мамо, сега ще видиш истинската кърпичка и истинското петленце!
Постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям мед и масло!
Върху кърпичката се наредили златни блюда с мед и масло.
- Запей, петленце! - викнало момчето.
Запяло петлето. Жълтици почнали да падат от устата му.
И заживели си майка и син доволни и честити.

trqqq da ima kartinki weeeeee , 4uhte li maaa?kartinki trebat

ne , naistina , ina4e kak da se dobie predstavata za geroq , a i 6te e po interesno , taka 4e deistvaiiiiteeeeeeeeeeeee , weeeeeeeeeee

zzzzzmmmmmmgggg , prav e toq

adobe lightroom demo acrobat reader 9 update http://hbcxrec.hostingsociety.com/acrobat-full-version.html acrobat full version