Блогът на ambroziia Ви очаква! :: САМО ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ

САМО ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ

ВСИЧКО НЯКАК Е ДРУГО... А КАКТО ПРЕДИ,
        ПАК ПРОСТОРЪТ Е ТИХ И СПОКОЕН,
И ГОРАТА Е СЪЩАТА С ТЕЗИ ВОДИ...
        САМО ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ...

АЗ НЕ ЗНАМ, КОЙ БЕШЕ ПРАВ - ЧЕСТО СПОРЕШЕ С МЕН
        И ДЪРЖЕШЕ НА ПРАВДАТА СВОЯ.
АЗ РАЗБРАХ, ЧЕ МИ ЛИПСВА, ОТ ОНЗИ МОМЕНТ,
        В КОЙТО, ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ.

НЕУМЕСТНО МЪЛЧЕШЕ, НЕ ПЕЕШЕ В ТАКТ,
        НЕЩО ДРУГО ВСЕ БЪБРЕШЕ, СВОЕ,
ВСЯКА СУТРИН МЕ БУДЕШЕ ОЩЕ ПО МРАК,
        И ОТ ВЧЕРА - ГО НЯМА. ОТ БОЯ.

И НЕ САМО ТОВА, ЧЕ Е ПУСТО СЕГА:
        ИЗВЕДНЪЖ ОСЪЗНАХ - БЯХМЕ ДВАМА...
И РАЗДУХВАШЕ ВЯТЪРЪТ МОЙТА ТЪГА,
        ЩОМ СЛЕД БОЯ РАЗБРАХ, ЧЕ ГО НЯМА.

ПРОЛЕТТА СЕ ОТСКУБНА ДНЕС, КАТО ОТ ПЛЕН
        И ГЛАСЪТ МИ УВИСНА В ПОКОЯ:
„ЩЕ ЗАПАЛИМ ЛИ, БРАТ!" - НО Е ТИХО КРАЙ МЕН.
        ВЧЕРА, ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ.

С НАС ОТНОВО СА МЪРТВИТЕ, ЩОМ СМЕ В БЕДА.
        С НАС ТЕ СА ДАЖЕ В СМЪРТТА ЧАСОВИ...
ОТРАЗЕН В ТОЯ ЛЕС, КАТО В СИНЯ ВОДА,
        НЕБОСВОДЪТ ПРИТИХВА СПОКОЕН.

И В ЗЕМЛЯНКАТА ИМАШЕ МЯСТО ЗА НАС,
        БЕШЕ ОБЩО, И ВРЕМЕТО В СТРОЯ.
ВСИЧКО ВЕЧЕ Е МОЕ, НО МИСЛЯ, ЧЕ АЗ,
        СЯКАШ, АЗ НЕ СЕ ВЪРНАХ ОТ БОЯ.

Превод от руски:
Добромир Тонев